Определение № 3530 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2780/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „А29 Енергия България“ ЕООД, гр. София, чрез адвокат Цаков, срещу определение от 05.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1233/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Петрова, в писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „Вентус България“ ЕООД, гр. София, чрез адвокат Линкова взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът „Храброво Уинд 1“ ЕООД, гр. Варна, чрез адвокат Линкова взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответниците „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна и „Синергон Енерджи“, гр. София, не вземат становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспорения акт е неблагоприятен. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на „А29 Енергия България“ ЕООД за спиране изпълнението на Решение № Ж-1111 от 22.12.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В случая такава забрана е предвидена в чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който решенията на комисията могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – град София в 14-дневен срок от съобщаването им, като обжалването не спира изпълнението на решението. По силата на същата разпоредба искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Съдът е приел, че оспореното решение на КЕВР не е със санкционен характер, не е за прекратяване и отнемане на лицензия, съответно за отнемане на сертификат, поради което искането за спиране на изпълнението му се явява недопустимо. Определението е валидно допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение поради неправилно приложение на закона. Административният съд е обсъдил установените по делото факти, характера на оспореното пред него решение и е направил обоснован правен извод за недопустимост на искането за спиране на предварителното му изпълнение, като настоящата инстанция споделя изцяло мотивите му. Искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административен акт е допустимо само тогава, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Такава забрана в случая е предвидена в чл. 13, ал. 9 ЗЕ по отношение на актовете на КЕВР. Неоснователни са доводите в частната жалба, че съдът неправилно е приложил закона, тъй като оспореното решение има санкционен характер и попада в предвидените изключения. Оспореното решение е постановено в производство по чл. 22 ЗЕ, след сезиране със жалба, и при приложението на чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката - след приемане на жалбата за основателна са дадени задължителни указания и срок за изпълнението им. Тези указания не съставляват санкция спрямо адресата им. Несъстоятелно е позоваването на чл. 59, ал. 1, т. 3 ЗЕ, който предвижда издаване на конкретен акт за отнемане на лицензия и то при неизпълнение в указан срок или нарушаване на предписания на контролните органи на комисията или наложени принудителни административни мерки от нея. При посочения характер на административното производство и съдържанието на оспорения пред съда административен акт несъстоятелни са и доводите, че същият е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 201 от ЗЕ. Актът, който се оспорва пред съда не е при изпълнение на вменените от закона контролни функции на КЕВР. Доводите изложени във връзка с възможността дружеството жалбоподател да претърпи значими вреди са неотносими към правилността на обжалваното определение, с което, поради въведена със закон забрана, искането за спиране на изпълнението на оспорения акт е оставено без разглеждане. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на спора следва на ответника по частната жалба КЕВР да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева определено при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ. На ответника „Вентус България“ ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 480 лева, договорено и заплатено по договор за правна защита и съдействие от 28.02.2024 г. адвокатско възнаграждение. На ответника по частната жалба „Храброво Уинд 1“ ЕООД следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 480 лева, договорено и заплатено по договор за правна защита и съдействие от 28.02.2024 г. адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение