Решение № 12726 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТОМЧЕВИ ИНВЕСТ ООД срещу Решение 298 от 03.01.2023 г. по адм. дело 323/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение рег. 804р-4176/03.08.2022 г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Сливен за отказ за регистрация на МПС марка Кадилак Ескалейд собственост на ТОМЧЕВИ ИНВЕСТ ООД. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е анализирал изцяло събраните доказателства и е формирал неправилен извод за законосъобразност на оспорения акт. Твърди, че първата инстанция неправилно е приела, че липсват вторични белези и стикери, поставени от производителя, с които да се идентифицира автомобилът. Оспорва изводите на съда, че пътното превозно средство е с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени оспореният отказ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Сливен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски и прави възражения за прекомерност на исканите такива от касационния жалбоподател. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение рег. 804р-4176/03.08.2022 г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Сливен, с което е постановен отказ за регистрация на МПС марка Кадилак Ескалейд с рег. [рег. номер] и идентификационен номер 1GYEK63NX2R231118 собственост на ТОМЧЕВИ ИНВЕСТ ООД. Между страните не се спори, че липсва набит върху рамата идентификационен номер (ИН), както и вторични белези, отговарящи на ИН. Спорен е въпросът дали табелката с ИН, намираща се под предното ветроупорно стъкло може да идентифицира автомобила. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ). По аргумент от чл. 143, ал. 3 Закона за движението по пътищата (ЗДвП) съдът е приел, че е налице пречка за регистрацията на автомобила и е отхвърлил жалбата на ТОМЧЕВИ ИНВЕСТ ООД като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и правилно тълкуване и прилагане на относимите разпоредби от ЗДвП съдът е формирал обоснован извод, че отказът на административния орган за регистрация на моторното превозно средство е в съответствие с материалноправните норми. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Ал. 2 от същата разпоредба забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Чл. 143, ал. 3 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че ИН на автомобилите от процесната марка и модел, произведени за Северна Америка, се поставя на табелка, закрепена с нитове на детайл под предното ветроупорно стъкло, в долния ъгъл от страната на водача. Доколкото този елемент е сменяем и може да бъде демонтиран и от друг автомобил от същата марка, обосновано е прието, че чрез него не може да се установи автентичността на процесното МПС. От събраните по делото доказателства става ясно, че производителят поставя и ИН, отговарящ на изискванията на ISO 4030 (VIN, поставен директно на неразделна част от автомобила труден за демонтаж или подмяна) на вратата на водача, представляващ стикер, разрушаващ се при опит за разлепяне. Наличието на такъв стикер не се установява, като при оглед на задната част на вратата на водача се констатира единствено правоъгълен участък с остатъци от зацапан лепилен слой. Предвид установеното заличаване на автентичния ИН (VIN), обосновани са изводите на административния орган, потвърдени и от първоинстанционния съд, че отказът е издаден в съответствие с чл. 143, ал. 3 ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. По изложените съображения административният съд е обосновал правилен извод за законосъобразност на отказа. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на Областна дирекция на МВР - Сливен следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.