Определение № 235 от 12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12178/2021 г.

Производството е по реда на чл.229–236 от АПК. Образувано е по частната жалба на Р. Овчаров със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Македония“ № 159, офис 2, представляван от адв. Е. Дойнова, срещу определение № 306 от 28.10.2021 г. на Административен съд Добрич по адм. дело № 274/2021 г., с което жалбата на Овчаров срещу Решение № 1/01.06.2021 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси, хуманитарни и социални дейности и БФС“ – община Балчик, с което е оставено без уважение оспорването на частния жалбоподател срещу Удостоверение за данъчна оценка № ДО 001817/14.09.2020 г. е оставена без разглеждане и образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено. Поддържа се, че жалбата, въз основа на която е образувано производството пред първостепенния съд, не е срещу „съдържанието на документ“, а срещу административен акт – Решение № 1/01.06.2021г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси, хуманитарни и социални дейности и БФС“ /МДТХСД и БФС/ – община Балчик, с което е отказано издаване на поискан от Овчаров на 21.09.2020 г. документ с посочена от заявителя площ. Излагайки хронологията на фактите по случая и изразявайки несъгласие с мотивите на Определение № 4402 от 06.04.2021 г. на ВАС, осмо отделение по адм. дело № 2529/2021 г., частният жалбоподател настоява, че в Решение № 1/01.06.2021 г. на органа по чл. 94 ДОПК се съдържа неистинското обстоятелство, че в документа за собственост на Овчаров е посочена площ 550 кв. метра. Подчертава се в частната жалба, че за издаване на удостоверение за данъчна оценка законът не се интересува нито от посочената в документа за собственост площ, нито от това за каква площ са начислявани и заплащани данъци, а единственото легално изискване е площта да е декларирана по реда на чл. 14 ЗМДТ. С аргумент за допустимост на съдебния контрол върху актовете по чл. 94, ал. 2 ДОПК, пълномощникът на Овчаров претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Добрич. В срока по чл. 232 АПК отговор от ответника по частната жалба – директор на дирекция „Местни данъци и такси, хуманитарни и социални дейности и БФС“ община Балчик не е постъпил. Като съобрази доводите на частния жалбоподател и в рамките на проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът прие за установено следното: На 10.09.2020 г. с молба вх. № 1817 Р. Овчаров, чрез пълномощника му адв. Е. Дойнова, е заявил пред община Балчик искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК за имот, намиращ се в [населено място], общ. Балчик и представляващ 1/ 2 ид. част от ПИ с идент. № 39459.501.53 с площ от 604 кв. м., към която са приложени и необходимите документи. Последвало издаване на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № ДО001817 от 14.09.2020 г. от орган по приходите, в което е отразено, че площта на имота е 550 кв.м., данъчната оценка на която е 3 960 лева, а за притежаваните 1/ 2 ид. части – 1 980 лева. Удостоверението е получено от адв. Дойнова на 17.09.2020 г. На 21.09.2020 г. адв. Дойнова, лично за себе си и като пълномощник Р. Овчаров, подава молба, адресирана до кмета на община Балчик, с която връща издаденото удостоверение по чл. 264 ал. 1 от ДОПК и отправя искане да бъде издадено ново, с посочени коректни данни относно площта на имота по изложени в тази насока съображения. Последвало писмо изх. № 94-00-1405-001 от 22.10.2020г. на заместващ кмета на община Балчик, с което е потвърдена коректността на съдържанието на издаденото удостоверение по чл. 264 ал. 1 от ДОПК и същото е върнато на адресата със съображения защо площта на имота, за който е издадено, е именно 550 кв. метра, а не претендираните 604 кв. метра. Въз основа на жалбата на адв. Дойнова срещу отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка за имот с площ 604 кв. метра е образувано адм. дело № 590/2020 г. по описа на АС Добрич. С определение №5/ 11.01.2021 г. оспорването на Е. Дойнова е прието за процесуално недопустимо поради липсата на правен интерес /чл. 159 т. 4 от АПК/, доколкото тя не е подавала искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка, а това на Овчаров също е счетено за процесуално недопустимо поради липса на предмет /чл. 159 т. 1 от АПК/ и поради липса на правен интерес /чл. 159 т. 4 от АПК/, както и на основание чл. 95 ал. 2 от ДОПК преписката е изпратена за произнасяне на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Балчик, който е компетентният орган да се произнесе по заявеното оспорване съдържанието на издадения документ. Това определение е оставено в сила с Определение № 4402/06.04.2021 г. на ВАС, осмо отделение по адм. дело № 2529/2021 г. по съображения, че по силата на чл. 95, ал. 1 от ДОПК единствено отказът да се издаде документ може да се обжалва по съдебен ред, което в разглеждания случай не е така. Съдържанието на удостоверението за данъчна оценка подлежи на обжалване единствено по административен ред и то пред териториалния директор /чл. 92 ал. 3 от ДОПК/, чиито функции в производства като настоящето се изпълняват от ръководителят на звеното за местни приходи към съответната община /чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ/. Върховният административен съд, осмо отделение приема, че именно оспорване на съдържанието на документа по административен ред по смисъла на чл. 92 ал. 3 от ДОПК е предприето с неозаглавения документ вх. № 94-00-1405 от 21.09.2020 г., който следва да се цени като жалба по смисъла на чл. 92 ал. 3 от ДОПК. Компетентен да се произнесе по нея обаче е ръководителят на звеното за местни приходи към съответната община /чл. 92, ал. 3 ДОПК вр. чл. 4, ал. 5, предл. второ ЗМДТ/, в случая директорът на дирекция „Местни данъци и такси, хуманитарни, социални и стопански дейности и БФС“ при община Балчик /Заповед № 176 от 17.02.2009г. на кмета и данните от сайта на Община Балчик/. Произнасянето с писмо изх. № 94-00-1405/21.09.2020г. на кмета на община Балчик не обосновава извод за допустимостта на съдебния контрол, още повече, че в това производство на оспорване подлежи първоначално издаденият отказ да се издаде документ, а не актът на горестоящия административен орган. Въз основа на влязлото в сила определение на АС Добрич е произнесено Решение №1/01.06.2021 г. на директора на дирекция „МДТХСД и БФС при община Балчик, с което жалба вх. № 94-00-1405/21.09.2020 г. е оставена без уважение. По оспорването на този акт е образувано адм. дело № 274/2021 г. на АС Добрич, който със сега обжалването определение го е оставил без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Изводът на съда за недопустимост на производството е правилен. Издаването на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения във връзка с местните данъци е в приложното поле на глава XII от ДОПК "Административно обслужване", чл. 88 – 97 ДОПК. Оспорването на отказ за издаване на документ по чл. 88, ал. 1 ДОПК, включително отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот, е по реда на чл. 92 – 95 ДОПК. Нормата на чл. 92, ал. 1 ДОПК предвижда оспорване по административен ред пред териториалния директор. Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ правомощията на териториален директор на НАП по ЗМДТ се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Съгласно чл. 95, ал. 1 ДОПК отказът на орган по приходите да издаде документ по чл. 88, ал. 1 ДОПК подлежи на обжалване по съдебен ред, но по силата на алинея 2 съдържанието на документа не може да се обжалва пред съда. В разглеждания случай, доколкото частният жалбоподател счита, че издаденото му удостоверение е с невярно съдържание, той може да поиска да му бъде издаден акт за установяване на задължения по декларация по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Актът за установяване на задължения по декларация е актът, който установява задълженията на данъчно задълженото лице и с оглед на това подлежи на съдебен контрол - чл. 144 във вр. с чл. 156 ДОПК. В случая частният жалбоподател е оспорил съдържанието на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот, а съдържанието на това удостоверение не подлежи на обжалване, както правилно е приел и съдът. Следвало е Р. Овчаров вместо да обжалва съдържанието на удостоверението да поиска от органа по приходите да му издаде акт за установяване на задължения по декларация по смисъла на чл. 107, ал. 3 ДОПК, който акт е могъл надлежно да обжалва пред горестоящия административен орган и с оглед на резултата от това обжалване - да обжалва и потвърдения акт пред съда. Като не е сторил това, частният жалбоподател сам, с оглед на нормативната уредба - чл. 95, ал. 2 ДОПК, се е поставил в хипотеза, в която не би могъл да защити чрез избрания от него способ за съдебна защита претендираните си права, тъй като обжалваният от него акт не подлежи на обжалване по силата на изрична законова норма. Няма пречка, с оглед на чл. 107, ал. 3 ДОПК, и след влизане на обжалваното определение в сила Овчаров да поиска, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаването на акт за установяване на задължения по декларация за задълженията по Закона за местните данъци и такси. Издаването на този акт би му дало възможност да защити правата си чрез обжалване по административен и съдебен ред. Видно от изложеното, мотивите на съда за прекратяване на съдебното производство са основателни. Съдът правилно е приел, че Овчаров не може да оспорва пред съда съдържанието на удостоверителен документ, поради което съдебното производство е недопустимо. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, първо отделение