Определение № 80 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 327/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 629/19.01.2017 г. на Х. Т. Р. срещу определение №7/09.01.2017 г., постановено по гр.д. № 5354/ 2016г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на страната срещу определение № 3960/ 28.11.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 5358/2016 г. на Софийския апелативен съд. С въззивния акт са потвърдени определения от 22.06.2016г. и от 10.10.2016г. по гр.д. № 16112/2015 г. на СГС, с което са оставени без уважение исканията на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото. Частният жалбоподател моли атакуваното определение да бъде отменено и подадената от него частна касационна жалба против определение № 3960/ 28.11.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 5358/2016 г. на САС да бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение съставът на ВКС, II г. о., е приел, че производството по искането за предоставяне на правна помощ, съгласно разпоредбата на чл.95, ал.5 и ал.6 ГПК, е двуинстанционно, поради което с постановения от САС въззивен акт, инстанционният ред за контрол е изчерпан. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. На обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, съгласно разпоредбата на чл.274 ал.2, изр.2 и ал.3 ГПК подлежат определенията на апелативните съдилища по чл.274 ал.1 ГПК, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чиято обжалваемост е изрично посочена в закона; както и когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и такива, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. В случая, правилно е приетото от състава на ВКС, ІІ г.о., че подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение на САС е процесуално недопустима, тъй като необжалваемостта на съдебния акт, с който е оставена без уважение частната жалба на страната срещу отказа на първата инстанция да й предостави правна помощ, произтича пряко от закона – чл.95 ал.5 и ал.6 ГПК. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за основателността на искането за предоставяне на правна помощ е окончателно, съгласно изричния текст на разпоредбата на чл.95 ал.6 ГПК - определението на съда по частната жалба срещу отказ за предоставяне на правна помощ е окончателно. Предвид това, правилно частната касационна жалба на страната е оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение