Решение № 6452 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15628/2010 г.

Решение № 6452 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15628/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Георгиева Стоилова и Александър Григоров Миланов, и двамата от София, против Решение № 3116 от 14.10.2010 г. по адм. д. № 2343/2010 г. на Административен съд София-град, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушения на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се с жалбата, че съдът с решението си предмет на същата необосновано е направил изводи, които са в противоречие с доказателствата по делото, и най-вече с назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Прави се искане за неговата отмяна. Претендират се съдебни разноски. Ответника по делото Кмета на район Люлин при Столична община, не взема становище по жалбата. Участващия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Според него съдът не е обсъдил правилно събраните по делото доказателства и наз-начената съдебно-техническа експертиза, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон, което налага отмяната му. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 2343/2010 г. на Административен съд София-град е по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е било по жалбата на Иванка Георгиева Стоилова и Александър Григоров Миланов, и двамата от София, срещу Заповед № РД-09-030/18. 02. 2010 г. на Кмета на район Люлин при Столична община, с която е одобрено Решение № 19 ПО Протокол № 2/7.10.2009 г. на комисията за определяне на застроената част от бивш имот пл. № 19, картен лист 261, попадащ в регулацията на ж. к. "Люлин-6 микрорайон". Със заповедта имота с площ от 1022 кв. м. е определен като изцяло застроен. С решението предмет на касационната жалба административния съд е приел, че имота попада в урбанизирана територия- УПИ II от кв. 11 отреден през 2001 г. за "Спортен комплекс и озеленяване (СО) и улица". С оглед отчуждителното мероприятие на имота е приел, че определените от съдебно-техническата експертиза по делото като тревни площи и ливади са част от самото мероприятие "Спортен комплекс и озеленяване" по плана. Касае се до благоустройствено мероприятие, което е неразделна част от основното мероприятие. Приел е, че частта от имота попадащ в улица определена от съдебно- техническата експертизата като "пътека с асфалтова настилка" представлява реализирана улица, като елемент от самото отчуждително мероприятие. Приел е още, че техническото състояние на улицата в момента е неотносимо към съдържанието на разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, регламентираща съдържанието на понятието "съоръжения, които не позволяват възстановяването на собствеността. " Приел е също, че улицата и наличното озеленяване са мероприятия, препятстващи възстановяването на собствеността върху имота в реални граници по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, във връзка с § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. По тези съображения не е възприел заключението на техническата експертиза и е отхвърлил изцяло като неоснователна жалбата срещу заповедта на Кмета на район Люлин при Столична община. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено в противоречие с материално-правната разпоредба на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и е необосновано. Върховния административен съд нееднократно в практиката си е сочил, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не е реституционно. Това производство е междинно и при него се определя застроената част от имотите, респективно свободната от застрояване площ. Определянето на тези площи не е самоцелно, тъй като на базата на заповедта на кмета на общината (или района съгласно § 11 от ДРЗИДЗСПЗЗ) се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а въз основа на които пък съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти, които се намират в строителните граници на населените места (в границите на урбанизираните територии). От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която страните по делото не са оспорили е установено, че цялата площ на бивш имот № 19, картен лист 261, по Помощния план на землището на с. Филиповци, м. "Лозище" от 1022 кв. м., ситуиран върху действащия в момента ЗРП на ж. к. Люлин - 6 микрорайон", одобрен с Решение № 41 по Протокол № 32/10. 12. 2001 г. попада изцяло в УПИ II, кв. 11 и се включва както следва: в ПИ пл. № 312, УПИ II, кв. 11 с 6 кв. м. (обозначени със зелен цвят по скицата на вещото лице и заключен между букви ВГЗВ); в ПИ пл. № 315, УПИ II, от кв. 11 с 1 ( един) квадратен метър (обозначен с кафяв цвят по скицата на вещото лице и заключен между букви ГДЕГ на същата); в ПИ пл. № 313, УПИ II от кв. 11 с площ от 709 кв. м., заключени между букви БВЗЕЖЙИБ по скицата на вещото лице и оцветени с кафяв цвят) и 306 кв. м. от имота (оцветени в кафяв цвят по скицата на вещото лице и заключени между букви АБЙИЖА) попада в терен отреден по регулационния план за улица. Експертизата по категоричен начин е установила, че във всичките площи на имота попадащи в различните ПИ от УПИ II от кв. 11 няма извършени застроявания. Частите от имота попадащи в ПИ с пл. № № 312, 315 и 313 са определени от него като незастроени тревни площи- ливада, а частта от имота с площ от 306 кв. м. отредена по плана за улица е определена от вещото лице като пътека с нарушена асфалтова настилка. Вещото лице дава заключение, че целият този имот включен като съставна част в посочените по горе ПИ представлява тревна площ- ливада, върху него няма изградени постройки, както и елементи на подземна и надземна инженерна инфраструктура а отредената по регулация улица не е реализирана. При така изготвеното заключение Върховния административен съд намира, че неправилно и в противоречие със закона административния съд е направил изводите си, че имота изцяло е застроен. Съдът е смесил характера на две различни производства - това за определянето на застроената и незастроената площ на отчуждения имот, предмет на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и самото реституционно производство, като последващо това по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което е от компетентност на общинска служба "Земеделие". В съответствие с чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, застроената площ, която не се възстановява на собствениците включва застроената площ на сградата и прилежащия терен. Чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ предвижда, че когато бившите земеделски имоти са застроени или върху тях са проведени мероприятия изброени в разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяване на собствеността, бившите собственици се обезщетяват. В случая от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по категоричен начин е установено, че върху отделните части на бившия имот пл. № 19, попадащ в различни ПИ включени в УПИ II от кв. 11 по действащия в момента ЗРП на ж. к. "Люлин- микрорайон 6", няма извършени застроявания и дейности или мероприятия по смисъла на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. При тези обстоятелства в противоречие с доказателствата по делото съдът е направил необосновани изводи за неоснователност на жалбата, срещу заповедта на кмета на район Люлин. Приел е за извършени строителни дейности по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, които реално не съществуват. Имота предмет на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е отчужден за мероприятието "Спортен комплекс и озеленяване (СО) и улица". Върху частта от имота с площ от 306 кв. м. според заключението на експертизата има "пътека с нарушена асфалтова настилка". За тази част от имота съдът е възприел, че е налице изпълнение на отчуждителното мероприятие "улица", което не отговаря на фактическото положение. Отреждането е за улица а на място съществува асфалтова пътека. Следователно мероприятието "улица" не е изпълнено, както е приел съда. Не е налице и "строителна дейност" по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, което да е пречка за признаване на същата площ като незастроена. Съдът с решението си предмет на касационната жалба е направил необосновани изводи, в резултат на което е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. И тъй като въпросът е изяснен от фактическа страна, но се касае до неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което Върховния административен съд отмени като незаконосъобразна заповедта на Кмета на район Люлин при Столична община и вместо него постанови решение, с което като незастроена се определи целият имот с площ от 1022 кв. м. Касационните жалбоподатели претендират за сторените от тях съдебни разноски. Тъй като Върховния административен съд отменя решението на административния съд и постановява решение по съществото на спора, на касаторите следва да бъдат присъдени съдебните разноски сторени от тях както в производството пред административния, така и в производството пред Върховния административен съд. От приложените писмени доказателства се установява, че същите възлизат общо в размер на 1430 лв., представляващи изплатено възнаграждение на адв. Железчев пред първата и пред касационната инстанция и изплатено възнаграждение за вещо лице, която сума следва да бъде осъден кмета на район Люлин при Столична община да заплати. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд-четвърто отделение