Определение № 152 от 18.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1631/2015 г.
ВКСII търговско отделение18.07.2017reporting judge Светла Чорбаджиева
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. А. М., синдик на [фирма], в несъстоятелност, за допускане обезпечение на иска, предявен срещу Т. Г. Г., с вх. № 10313/24.10.2016 г. като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на синдика на ищцовото дружество с частна жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Постъпила е молба на И. А. М., синдик на ответника по касация [фирма], в несъстоятелност, за допускане на обезпечение на иска за сумата 1882620 лв., предявен срещу Т. Г. Г. с вх. № 10313/24.10.2016 г., чрез налагане запор върху вземания на наследниците на ответника-касатор за равностойността на дружествените му дялове в [фирма] и налагане възбрани върху недвижими имоти, собственост на починалия и на неговите законни наследници – 4 апартамента в [населено място]. В молбата се поддържа, че наложеният по делото запор върху 6750 дяла от капитала на „Здравец Т.“, притежание на ответника Т. Г. е изгубил правното си действие поради настъпили промени в статуса на дружеството вследствие смъртта на Т. Г. Г. – съдружник в [фирма]. Предявеният осъдителен иск – предмет на делото пред ВКС, се явява необезпечен. При преценка на допустимостта на молбата Върховният касационен съд съобрази следното: Молбата за обезпечение на предявените осъдителни искове срещу универсалните правоприемници и починалия ответник Т. Г. е подадена до Върховния касационен съд след приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Въведеното от законодателя ограничение на възможността да се иска обезпечение на предявен иск с разпоредбата на чл.389 ал.1 ГПК от съда, пред който делото е висящо, след приключване на съдебното дирене във въззивното производство и съответно фазата по събиране на доказателства във висящото исково производство е абсолютна процесуална пречка за допускане на обезпечение на предявен иск, когато ВКС е сезиран за пръв път с молба от ищеца. В. с новия ГПК срок за подаване на молбата е преклузивен и въззивният съд е последна инстанция, пред която може да се заяви за първи път искане за обезпечение по чл.389 ал.1 ГПК. По изложените съображения молбата на ищцовото дружество-ответник по касация, се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното и на основание чл.389 ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение