Определение № 252 от 15.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 178/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 10266/22. ХІІ.09 г. на Г. П. М. от София, подадена против определение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, от 12. ХІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 2901/09 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу разпореждане на СГС, ГК, от 7. Х.2009 г. по ч. гр. д. № 7408/2009 г.: за връщане /като просрочена/ на частната му жалба срещу постановеното по същото дело определение по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК за оставянето без разглеждане на жалбата на М. срещу постановление от 25.VІ.2009 г. на ЧСИ с рег. № 781 за възлагане на недвижим имот в полза на „Б” АД – София. Оплакванията на частния касатор Г. П. М. са за постановяване на обжалваното определение на САС при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което той претендира касирането му, ведно с присъждане на всички направени от него в инстанциите съдебно-деловодни разноски. Инвокираният в тази връзка довод е, че върната от СГС негова частна жалба не била просрочена, понеже началният момент на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК била не датата единадесети септември 2009 г., а четиринадесети септември с.г. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор М. обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл.п 280, ал. 1 ГПК, понеже считал, че „правилното разрешаване на правния спор е от значение за точното прилагане на закона”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в производството пред Софийския апелативен съд, частната касационна жалба на Г. П. М. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Предпоставка, като релевираната от частния касатор М., процесуалният закон всъщност не познава: в т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК законодателят е визирал единно основание за допустимост на касационния контрол, а именно въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл /бил той материалноправен или процесуалноправен/ да е такъв който не само е релевантен за точното прилагане на закона, но е и от значение за развитието на правото въобще. Дали са били допуснати от страна на САС нарушения на конкретни разпоредби от нормативни актове в областта на материалното или процесуалното право е въпрос на касационни отменителни основания - по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и на основания за допускане на касационното обжалване. Отъждествяването им е недопустимо, а и частният касатор въобще не формулирал въпрос, по който счита, че САС се е произнесъл, като главното основание за преценка относно наличието на приложно поле на факултативно осъществявания от ВКС инстанционен контрол. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение