Определение № 40 от 29.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 510/2015 г.

Производството по делото е образувано по молба на В. Т. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 5214/13.07.2012 г., постановено, по гр.д. № 4296/2011 г. от Софийски градски съд. В. Т. Д. иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение, защото съдът издал изпълнителен лист, без да вземе предвид, че не е бил започнал да тече срока за обжалване на въззивното решение; въззивното решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд; за него страната научила в изпълнителното производство, в което също неправилно било преценено, че въззивното решение е влязло в сила. Въззивнит съд завишил неправилно отсъдената сума; дългът на ответника следва да се установи с други доказателства, различни от документация на ищеца – търговец; допуснати са нарушения на чл. 62, ал. 1, 2 и 3 и § 1 ДР; присъдената сума е недължима и съгласно чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и изложеното в молбата за отмяна, намира същата за недопустима. Оплакванията за неправилност на съдебния акт не могат да бъдат основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В производството по чл. 303 и сл. ГПК съдът не преценява допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК. Изключенията са строго и изрично определени. Изложеното в молбата на В. Д. не обуславя приложението на нито една от хипотезите на чл. 303 ГПК. Изразеното несъгласие с постановеното от въззивния съд решение по материално-правния спор, както стана ясно, не може да се обсъжда в това производство. Оплакването за неправилно издаден изпълнителен лист, въз основа на въззивното решение, няма никакво отношение към основанията за отмяната му. Твърдението, че въззивното решение не било влязло в сила, само по себе си, прави недопустима молбата за отмяна, която е изнънинстаницонно средство за отмяна само на влезли в сила съдебни решения. Друг е въпросът, че по делото има доказателства, че В. Д. е получил препис от въззивното решение с указание за възможността да го обжалва, чрез процесуалния си представител адв. Е. М., на 10.08.2012 г. (л. 54 по гр.д. № 4296/2011 г.) В заключение, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Мотивиран от изложеното, съдебният състав