Определение от 03.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7762/2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), срещу Решение №3860/10.06.2022г., постановено по адм. дело № 11301/2021г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на „Ес Ен Ес Лигъл Консулт“ ООД, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/5051 от 21.05.2021г., издаден от Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013г., в размер на 7 831.66 лева. С молба, подадена от „Ес Ен Ес Лигъл Консулт“ ООД е направено искане съдът да спре производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-656/2022г. От служебно извършена справка се установява, че по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд по адм. дело №782/2022 г., в СЕС е образувано дело С-656/22, по което съдът е сезиран със следните въпроси: 1.Как следва да се тълкува разпоредбата на член 2, параграф 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, съгласно която за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи - отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, по-конкретно, представлява ли непреодолима сила или изключително обстоятелство, съответно представлява ли отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, прекратяването на договор, сключен между общинска администрация и бенефициент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., относно право на ползване на общински земеделски имоти - пасища, мери и ливади, което прекратяване е било извършено в изпълнение на промяна в българското законодателство, която промяна не е могла да бъде предвидена от бенефициента в деня на поемане на ангажимента. 2.Осъществена ли е хипотезата на чл. 47, параграф 3 от Регламент ЕС № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, при прекратяване на договор за наем на общински земи, наети от бенефициент по мярка 214 „Плащания на земеделски стопани за прирони ограничения в планинските райони, което прекратяване е извършено в изпълнение на промяна в националното законодателство - измененията и допълненията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, въвеждащи изискване за притежание на животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в Българската агенция за безопасност на храните от земеделския стопанин в съотношението по чл. 37, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да му бъде отдадена земеделска земя под наем или аренда, която промяна, нито бенефициентът, нито административният орган са могли да предвидят в деня на поемане на ангажимента. В настоящия случай спорен по делото е въпроса относно това дали настъпила законодателна промяна с изменението на § 15, ал. 1 от ПЗР със ЗИД ЗСПЗЗ, ДВ бр. 61/2015 г. обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и конкретно в чл.2, §2, б „е“ от Регламента, което обуславя относимост на първия поставен пред СЕС въпрос. При съобразяване на необходимостта от тълкуване на общностното право настоящият касационен състав намира, че отговорите на така отправените в преюдициалното запитване въпроси са от значение за правилното разрешаване на правния спор по настоящото дело, поради което е налице основание за спиране на производството до постановяването на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-656/22. Мотивиран така и на основание чл. 230 ГПК, чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,