Определение № 630 от 05.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 592/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от М. на о. – Поделение 26910 – с. Р., против определение от 23.9.2009 г. по гр.д. №479/2009 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в което е върната въззивна жалба, поради невнасяне на държавна такса. Обстоятелствата по делото са следните: М. на о. – Поделение 26910 – с. Р., и депозирало въззивна жалба срещу решение №397/23.6.2009 г. по гр.д. №694_2009 г. по описа на Шуменския районен съд, VІ-ми състав. С разпореждане от 11.8.2009 г. по гр.д. №479/2009 г. Шуменският окръжен съд е указал на въззивника да внесе държавна такса по жалбата в размер на 50 лева. С определение от 23.9.2009 г. въззивната жалба е върната, поради невнасяне на държавна такса. Съдът е обосновал изводите си на разпоредбата на чл.84, ал.1 ГПК. Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна жалба от ответника по исковата молба и въззивен жалбоподател – М. на о., Поделение 26910 – с. Р., област Шумен, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Навежда се довод, че въззивната инстанция е иззела функциите на районния съд по администриране на въззивната жалба. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Разпоредбата на чл.162, ал.1 ДОПК определя, че държавните и общинските вземания са публични и частни. Алинея 2 от същата разпоредба изчерпателно изброява кои държавни и общински вземания са публични, а алинея 4 от същата правна норма сочи, че всички извън посочените в алинея втора са частни. Вземането, предмет на спора не попада в деветте хипотези на чл.162, ал.2 ДОПК. Вземането обаче не е и частно държавно вземане, тъй като е предявено като вземане на физическо лице. Поради това държавното учреждение – частен жалбоподател, следва да се счита освободено от внасяне на държавна такса по смисъла на чл.84, т.1 ГПК. Неоснователни са обаче оплакванията на частния жалбоподател относно извършените от въззивната инстанция процесуални действия. Действително администрирането на въззивната жалба се извършва от първата инстанция – аргумент от разпоредбата на чл.259, ал.1 ГПК, но няма законова пречка и самата въззивна инстанция, след получаване на въззивната жалба, ако констатира нередовности, да извърши по-нататъшно администриране на същата. Изложеното налага извод за основателност на частната жалба, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Шуменския окръжен съд за продължаване на съдопроизводството. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,