Определение № 273 от 30.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 228/2014 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба на И. С. К., гр. П., чрез адв. М. Б., с която се иска да бъде освободена сумата от 5000 лв., представляваща внесено по сметката на ВКС обезпечение за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивното решение № 488 от 17.10.2013 г. по т. д. № 727/2013г. на Пловдивски апелативен съд. Ответната страна по делото- Б. Ф. А., представя отговор, в който поддържа, че направеното искане за освобождаване на обезпечението е неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като с оглед постановеното и влязло в сила въззивно решение на Пловдивски апелативен съд И. К. му дължи сума в размер на 5 000 лв. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молителят е внесъл сумата от 5 000 лв. по сметката за обезпечения на ВКС на 12.08.2014г., видно от приложеното удостоверение от гл.специалист- счетоводител при ВКС. С определение № 3 от 12.08.2014г. по т. д. № 228/2014г. на ВКС, I т.о, постановено по реда на чл. 282, ал.2 ГПК, е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивното решение № № 488 от 17.10.2013 г. по т. д. № 727/2013г.. на Пловдивски апелативен съд. С решение № 234 от 02.12.2014 г. по т. д. № 228/2014 г. на ВКС,, I т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, въззивното решение е обезсилено и е върнато за повторно разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивски апелативен съд. При повторното разглеждане въззивната инстанция се е произнесла с решение № 404 от 14.12.2016г. по в.т.д. № 471/2016г., с което на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД сключеният между страните договор за прехвърляне на дружествени дялове е обявен за нищожен и И. К. е осъдена да заплати на Б. А. сумата от 5 000 лв. С определение № 399 ОТ 22.06.2017г. по т.д. № 744/2017г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с оглед на което последното е влязло в сила. Към молбата за освобождаване на внесеното обезпечение липсват както твърдения, така и доказателства за изпълнение на задължението, а и ответната страна поддържа, че до момента не са извършени плащания за погасяването му. С оглед на това не са налице предпоставките за освобождаване на обезпечение по смисъла на чл. 282, ал.5 ГПК. То може да бъде освободено ако искът бъде отхвърлен, а в конкретния случай той е уважен, респ. отсъства прекратяване на производството. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение