Определение № 2 от 06.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1758/2016 г.

Производството е образувано по молба на [фирма] по чл.248 от ГПК,с която е направено искане за допълване на определение №922,постановено на 07.12.2016г. по настоящото дело, като бъдат присъдени в полза на дружеството направените в производството пред ВКС разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 1200 лв. Ответникът по молбата А. И. К. в писмен отговор е оспорил искането с възражения,че не дължи разноски,след като касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество. Молбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл.248 ал.1 ГПК,поради което е допустима. Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид изложеното в молбата и при съобразяване данните по делото, счита, че са налице законоустановените предпоставки за уважаване на направеното в нея искане. Делото е образувано по касационна жалба на А. К.,с което е оспорено решение на АС Пловдив по в.т.д.№92/16г. В законоустановения срок е постъпил отговор на касационната жалба от ответника по нея [фирма],изготвен от адв.Н.,редовно упълномощен от първата инстанция до приключването на производството пред всички инстанции, с приложен към отговора договор за правна помощ с уговорено възнаграждение за процесуалното представителство пред ВКС в размер на 1200 лв.,платимо и платено в брой /видно от отразяването в самия договор/.В отговора на касационната жалба е поискано присъждане на направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 ГПК. С определение №922,постановено в закрито заседание на 07.12.2016г.,произнесено по реда на чл.288 ГПК,ВКС не е допуснал до разглеждане по същество касационната жалба на К.. При тези обстоятелства и предвид констатирания пропуск за произнасяне по своевременно направеното от страната искане за присъждане на разноски при наличие на данни за направени такива в производството пред ВКС, настоящият състав на Върховен касационен съд,Търговска колегия,Първо отделение намира,че следва да бъде постановено определение,с което определението от 07.12.2016г. бъде допълнено с присъждане на претендираните от страната разноски. Произнасяне по искането за разноски се дължи с всеки акт,с който приключва производството в съответната инстанция,съобразно разпоредбата на чл.81 ГПК,поради което възражението на ответната по молбата страна е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд Търговска колегия,състав на Първо търговско отделение