Определение № 263 от 07.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 179/2011 г.

Производството е образувано е по касационна жалба подадена от С. К. Н., П. К. Т., Г. Й. С., Р. Й. Т., Д. М. И., К. Й. Д., М.. Й. М., З. М. Г., Д. Г. Г. и И. А. Ж.. срещу решение от 25.11.2010 г. по гр. д. № 1315/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното от 24.03.2007 г. поправено с решение от 15.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1655/2006 г. на Варненски РС и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от касаторите обективно съединени ревандикационни искове за идеални части от имот ид. № 68, целия с площ от 725 кв. м. като неоснователни Съдът извърши проверка за допустимостта на касационнага жалба и намери следното: При предявяване на рвандикационния иск цената на имота, респ. на иска е определена на сумата 2047 лв., представляваща ¼ от данъчната оценка на имота, която е била 8190 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението с ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въвззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая касационната жалба е подадена на 10.01.2011 г., след влизане в сила на изменението на нормата, поради което и на основание § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, производството не е заварено и за него е приложима разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията след изменението й. Исковата молба е подадена на 14.03.2006 г., при действието на ГПК отм., поради което цената на иска е определена по реда на чл. 55 от ГПК (отм). Според така определената цена следва да се определи допустимостта на касационната жалба. Не е налице основание да се изхожда от данъчната оценка на имота, тъй като цената на иска се определя към момента на предявяването му и съобразно действащите към този момент съдопроизводствени правила. Исковата молба е подадена при действието на ГПК отм., поради което цената на иска е определена съобразно нормата на чл. 55 ГПК отм., а нормата на чл. 69 от действащия ГПК, която повелява, че размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот е данъчната, а ако няма такава пазарната, оценка на вещното право, не намира приложение. Това следва от разпоредбите на чл. 70, ал.1 ГПК от 2008 г. и на чл. 56 от ГПК отм., които повеляват, че след първото по делото съдебно заседание въпросът за цената на иска не може да бъде повдиган отново. Съобразно изложеното цената на иска е в размер на 2047.60 лв., тя е под императивно установения минимален праг от 5000 лв. с нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й в сила от 21.12.2010 г., поради което касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.