Определение № 100 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 360/2008 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по частната жалба на “С”А. срещу О. № 361 от 03.10.2008 год. по ч.гр.д. № 397/08 год. на Варненския апелативен съд с което е била оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждането от 29.07.2008 год. по т.д. № 1020/2007 год. на Варненския окръжен съд. С това разпореждане, като е счел, че въззивната жалба на “С”А. срещу постановеното по делото решение е просрочена, ВнОС е разпоредил връщането и. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, което прегражда развитието на спора и по отношение на него намира приложение чл.274 ал.3 т.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното: Допустимостта на касационния контрол “С”А. основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасяне от страна на съдилищата по съществен процесуално правен въпрос. Тази хипотеза в случая не е налице. В производството пред ВнОС “С”А. е имал качеството на ответник по иск, предявен от ЕТ”Т”. Призоваван е по реда на чл.51 ал.4 ГПК. По същият процесуален ред е връчено и съобщение за изготвяне на решението. В по-късен момент, второ съобщение е получил в канцеларията на съда служител на акционерното дружество. Преценката си, че въззивната жалба е просрочена, Варненският окръжен съд е основал на разбирането, че срокът се определя съобразно връчването по реда на чл.51 ал.4 ГПК на първото съобщение. До същият извод е стигнал и ВнАС, който е счел, че процедурата по чл.51 ал.4 ГПК е приложена правилно. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивния акт, поради неправилна преценка за приложимостта на чл.51 ал.4 ГПК. Формулираният в изложението като съществен процесуалноправен въпрос е неправилното произнасяне на въззивния съд по редовността на призоваването и връчването на съобщението.. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, съществен е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора по делото. За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало това да е съществен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация по правен имащ значение за развитието на правото. В случая се касае за доказване на конкретни факти по конкретното дело, което не би могло да се квалифицира като произнасяне от страна на ВнОС по съществен процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тази предпоставка в случая не е налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.