Решение № 17481 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14159/2011 г.

Решение № 17481 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14159/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 54, ал. 7 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/. Образувано е по жалбата, подадена от кмета на община Радомир, против решение № 748/7.10.2011 г. на Министерския съвет на Република България за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди от находище "Диканите" - участък "Вакарелец", разположено в землището на селата Горна Диканя, Долна Диканя и Мечкул, община Радомир, област Перник. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, по които се претендира отмяната му. Съгласно протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.03.2012 г. по адм. дело № 14579/2011 г. на ВАС, IV отделение, производството по последното, като по-късно образувано по жалба, подадена срещу горепосоченото решение № 748/7.10.2011 г. на Министерския съвет на Република България, от Димитър Богданов Лямов, Вергиния Димитрова Богданова, Пламен Борисов Цамбов, Митко Боянов Гиздов и Никифор Кирилов Давидов, в качеството им на членове на Инициативен комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист район, а местността "Вакарелец" за Екопарк - с. Долна Диканя, община Радомир, както и от Йорданка Георгиева Турулийска, Симеон Георгиев Горолов и Станка Златкова Попова, всички от с. Долна Диканя, община Радомир, чрез процесуалния им представител адвокат Весела Кръстева, е присъединено към настоящото адм. дело № 14159/2011 г. на ВАС, IV отделение. Жалбоподателите, чрез процесуалните им представители, съответно адвокатите Румяна Гилева и Николай Николов /за първия от тях/ и адвокат Весела Кръстева /за всички останали/, излагат доводи, че решението е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и неговата цел - основания за отмяната му по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Сочат, че решението е издадено в нарушение на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, тъй като не е представено писмено становище на компетентния орган по околна среда за инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземни богатства. Наведено е оплакване за наличието на разминаване между приетия от Министерския съвет, проект за решение, и обнародвания текст на решение № 748/7.10.2011 г., довело до отпадане на установените с първоначалната формулировка, задължителни изисквания за извършване на ОВОС по реда на ЗООС и на оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие, преди началото на добива. Твърди се, че не е съобразено обстоятелството, че кандидат-концесионера няма опит в добива на полезни изкопаеми. Наведени са и множество възражения, касаещи съществени елементи на бъдещия договор за концесия, както и нарушения на екологични и други изисквания, относими към последващи влизането в сила на решението за предоставяне на концесия, етапи от изпълнението му /в т.ч. сключване на споразумения за ползването на земята, представянето на работен проект, подлежащ на задължителна оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ и др./. Същите са неотносими към преценката на законосъобразността на атакувания акт, поради което не следва да бъдат обсъждани от съдебния състав. Жалбоподателите претендират отмяната на атакувания акт, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Министерския съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мариана Славкова в писмено становище оспорва подадените жалби, като излага подробни съображения за законосъобразността на обжалваното решение. В бележки по съществото на спора претендира отхвърляне на жалбите, като неоснователни. Заинтересованата страна - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Станислава Батурова, в открито съдебно заседание оспорва жалбите и моли процесното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - "Голдън Бийч Прима БГ" ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Георги Лесидренски, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора моли за отхвърляне на жалбите по съображения за тяхната неоснователност. Въпросът относно допустимостта на настоящото производство е разрешен с влязло в сила определение № 14549/20.11.2012 г. постановено по адм. дело № 13311/2012 г. от Петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, с което е отменено прекратителното определение № 11514/20.09.2012 г. по адм. дело № 14159/11 г. на Върховния административен съд, IV отделение. С оглед доводите на страните и съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: С решение № 748/7.10.2011 г. на Министерския съвет на Република България, на основание чл. 54, ал. 5 и ал. 6 във връзка с чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3 и чл. 29 от Закона за подземните богатства, е предоставена концесия за добив с предмет - експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПБ - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, изключителна държавна собственост, от находище "Диканите" - участък "Вакарелец", разположено в землището на селата Горна Диканя, Долна Диканя и Мечкул, община Радомир, област Перник, който се извършва със средства на концесионера и на негов риск. С решението е индивидуализирано находището, определени са концесионна площ от 392.8 дка, срок от 35 години и други условия на концесията, както и концесионера - "Голдън Бийч Прима БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Петър Делян" № 22, ет. 1 - титуляр на удостоверение за търговско откритие № 0396/03.11.2009 г. Атакуваното решение е обнародвано в ДВ, бр. 81/18.10.2011 г., поради което жалбите на кмета на община Радомир, Инициативния комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист район, а местността "Вакарелец" - за Екопарк, и Йорданка Георгиева Турулийска, Симеон Георгиев Горолов и Станка Златкова Попова, депозирани на 31.10.2011 г., са предявени в преклузивния срок по чл. 54, ал. 7 ЗПБ, според който то подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник". Между страните липсва спор, че в границите на координатните точки на концесионната площ, попадат поземлени имоти, собственост на различни лица, в това число на община Радомир и на жалбоподатели - физически лица. Допуснатата в решението, фактическа грешка, изразяваща се във включването сред землищата, в които попада находище "Диканите" /тези на селата Горна Диканя и Долна Диканя/, и това на село Мечкул, е поправена с решение на МС, обнародвано в ДВ, бр. 30/17.04.2011 г. Предвид това и изричните волеизявления на процесуалните представители на жалбоподателите в открито съдебно заседание на 27.03.2013 г., съдът счита за безпредметно обсъждането на основаните на това обстоятелство, възражения за несъответствие на местоположението на концесионната площ, с тази на разрешения на "Голдън Бийч Прима БГ" ЕООД, район на търсене и проучване. Административното производство е проведено по реда и условията, уредени в Закона за подземните богатства. Образувано е въз основа писмо вх. № Е-26-Г-34/19.04.2010 г., към което е приложено заявление от "Голдън Бийч Прима БГ" ЕООД до министъра на регионалното развитие и благоустройството, за предоставяне на концесия за добив на метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, изключителна държавна собственост, от находище "Диканите" - участък "Вакарелец", разположено в землището на селата Горна Диканя и Долна Диканя, община Радомир, област Перник, ведно с опис на придружаващи го документи, изискуеми съгласно чл. 54, ал. 1 ЗПБ, в т.ч. препис от удостоверение за търговско откритие, план за разработка на находището, план за управление на минните отпадъци, препоръки от банкови и други финансови институции и бизнес партньори, декларация, че няма просрочени задължения към държавата и правна, финансово-икономическа и екологична обосновка. Последната съдържа информация и прогноза за предполагаемото въздействие върху засегнатите в резултат предоставянето на концесията, компоненти и фактори на околната среда, и мерките за намаляване на отрицателното въздействие на обекта върху тези компоненти. Заключението по нея, е изцяло основано на решение № ПЕ100-ПР/2009/13.10.2009 г. на директора на РИОСВ - Перник /също представено със заявлението/, според което при обща площ на участъка от 209 197 кв. м, върху който ще се реализира инвестиционното предложение "Добив и преработка на метални полезни изкопаеми /златно-сребърни руди/ от находище "Диканите", участък "Вакарелец", не следва да се извършва оценка на въздействието му върху околната среда, доколкото няма вероятност то да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. С писмо вх. № Е-26-5-45/3.05.2011 г., от търговското дружество допълнително е представен "Анализ и изводи за ефективността на дейността на находище "Диканите", във връзка с дадени му от административния орган указания, като липсват данни от последния да са изискани други документи, с цел отстраняване на нередовности по подаденото заявление, включително с оглед обстоятелството, че концесионна площ е в размер на 392 808 кв. м, включващ според дадената от заявителя информация за обекта, освен площта на находището в контура на изчислените запаси и ресурси /209 197 кв. м - предмет на преценката по решение № ПЕ100-ПР/2009/2009 г./, и площ за необходимата инфраструктура /183 611 кв. м - за изграждане на временни пътища, обръщателни площадки, трошачна инсталация, площадки за излужване и временно насипище за откривката/, относно която няма данни да е проведена процедура по Глава Шеста ЗООС, предпоставяща възможността за извършването на обоснована преценка по смисъла на чл. 54, ал. 2 във връзка с чл. 56 ЗПБ. Съгласно разрешение № 361/26.08.2004 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПБ е разрешено на "Голдън Бийч Прима БГ" ЕООД да извърши за своя сметка в площ "Диканите", разположена на територията на общините Перник, Радомир и Самоков, търсене и проучване, за срок от две години, по отношение на конкретно посочена площ за търсене и проучване. В резултат на осъществената от него дейност и обявеното и регистрирано по реда на чл. 21, ал. 3 ЗПБ откритие на находище на подземни богатства, титулярът на разрешението е получил удостоверение за търговско откритие № 0396/3.11.2009 г., въз основа на което е подал заявление вх. № Е-26-Г-34/19.04.2010 г. до МРРБ, препратено в МИЕТ, за получаване на концесионни права за добив от находище "Диканите" - участък "Вакарелец". Във връзка с подаденото в срока по чл. 29, т. 3 ЗПБ, заявление, министърът на икономиката, енергетиката и туризма, на основание чл. 54, ал. 4 ЗПБ, е внесъл в Министерския съвет, мотивирано предложение за вземане на решение, към което е приложил: проект за решение, схема на концесионната площ, списък на координатите, одобрена от министъра на финансите финансова обосновка, копие от акт за изключителна държавна собственост на находище "Диканите" - участък "Вакарелец" и проект на концесионен договор. Извършена е съгласувателна процедура по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация /УПМСНА, в приложимата към датата на вземане на решението редакция/ с останалите министерства и областния управител на област Перник, резултатите от която са отразени в приложена справка. По данни от последната, всички предложения на главния секретар на МС, дирекция "Стратегическо развитие и координация" в МС, Министерство на финансите, Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, Министерство на земеделието и храните, Министерство на здравеопазването и Министерство на културата, за изменения и допълнения, са приети от предлагащия орган и съответно отразени в проекта на решението, внесен за разглеждане на заседание на МС. Следва да се отбележи, че съгласувателното писмо изх. № 04-00-1777/26.07.2011 г. от МОСВ е мотивирано с това, че заявената концесионна площ е от 392.8 дка /включваща площта на находището от 209.2 дка и други необходими за осъществяване на концесията площи/ - размер, надвишаващ 250 дка, следователно представлява инвестиционно предложение по т. 36 от Приложение № 1 към Закона за опазване на околната среда, което е предмет на задължителна ОВОС, от компетентността на министъра на околната среда и водите, а не на директора на съответната РИОСВ. В тази връзка е изтъкнато, че приложеното към заявлението за предоставяне на концесия, решение № ПЕ-100-ПР/2009 г. на директора на РИОСВ - Перник, не удовлетворява изискването за оценка по Глава Шеста ЗООС, защото касае единствено площта на находището от 209.2 дка, а не цялата концесионна площ, в противоречие с чл. 82, ал. 3 ЗООС. Отчетено е и, че процесното инвестиционно предложение подлежи на оценка за съвместимост по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с ПМС № 201/31.08.2007 г. Поради това, от МОСВ е поискано изменение на съгласувания проект за решение, в частта му по т. 5.3, в която изрично да се впише необходимостта от представяне на влязло в сила решение по ОВОС и оценка за съвместимост по реда на ЗООС, ЗБР и горепосочената наредба. Съобразеният включително с горепосоченото предложение, проект за решение, е приет без изменения по т. 12 от дневния ред, на заседание на Министерския съвет на Р България, за което е съставен протокол № 37/5.10.2011 г. Но независимо от обстоятелството, че в т. 5.3 от проекта за решение, докладван на заседанието на МС от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, са отразени предложените от МОСВ промени, текстът на решение № 748/7.10.2011 г., обнародван в ДВ бр. 81/2011 г. е различен, предвид добавянето в т. 5.3 на текста "или на решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС", както и "ако такава е изискуема", относно визираните в проекта, задължителни оценки за съвместимост по ЗБР и Наредбата, приета с ПМС № 201/2007 г. При това, в противоречие с изискването на чл. 48 УПМСНА, в обжалвания акт на МС липсват мотиви, обосноваващи допуснатото в резултат на това изменение, съществено понижаване на изискванията, свързани с опазване на околната среда, които според чл. 54, ал. 6 ЗПБ са задължителна част от предметния му обхват. Следва да се отбележи, че съображения в посочения смисъл не се съдържат и в доклада на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Независимо от отразеното в приложената към него, съгласувателна справка, в доклада изобщо липсва обсъждане на направените от МОСВ забележки, в т.ч. относно решение № ПЕ-100-ПР/2009 г. на директора на РИОСВ - Перник. Нещо повече, в противоречие със застъпеното от МОСВ становище и без изложени допълнителни мотиви в тази връзка, е направен извода, че същото е издадено от компетентен орган, постановил да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение. Поради това съдът приема, че преценката по чл. 54, ал. 2 ЗПБ, включително относно законосъобразността на предложението за предоставяне на концесия, е направена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, без да са изследвани и установени всички релевантни факти и без да е съобразена в пълен обем, приложимата правна уредба, в т.ч. чл. 82, ал. 3 и чл. 85, ал. 1 ЗООС. Във връзка с оплакванията в жалбите, свързани с несъответствие на местоположението на площта за търсене и проучване, съгласно разрешение № 361/26.08.2004 г. на министъра на околната среда и водите, и местоположението на находището по решение № 748/7.10.2011 г. на МС, в производството е допусната и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. От заключението по нея, изготвено от инж. Добрина Ченева се установява, че концесионната площ /по т. 2 от обжалваното решение на МС - 392 808 кв. м/, включваща площта на находището по т. 1/209 197 кв. м/, ведно с площта, необходима за извършване на дейностите по концесията, е част именно от определената с разрешение за търсене и проучване № 361/26.08.2004 г. на МОСВ площ, очертана в приложената към заключението, комбинирана скица. Наред с това е установено, че предоставената на концесия площ от 209 197 кв. м, описана в т. 1 от решение № 748/7.10.2011 г. на МС, е идентична с площта по удостоверение за търговско откритие № 0396/3.11.2009 г., индивидуализирана по протокол № НБ-52/24.11.2008 г. на специализирана експертна комисия от МОСВ и неговото Приложение № 1, както и с тази по Акт за изключителна публична държавна собственост № 1198/1.06.2011 г. Територията на находището включва имоти държавна, частна и общинска собственост, като съгласно списъци № № 1, 2 и 3 към заключението, в нея попадат включително имоти, собственост на жалбоподателите Симеон Георгиев Горолов и Станка Златкова Попова. Предвид горната установеност и в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон и неговата цел, поради следното: Административното производство по издаване на процесното решение се е развило по реда на Част Втора от Закона за подземните богатства, в приложимата редакция на същия закон - тази, преди изменението му по ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., съобразена навсякъде по-долу в текста на съдебния акт. Съгласно § 105, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗПБ /ДВ, бр. 100/2010 г./, процедурите започнали до влизането в сила на този закон се довършват от министъра на икономиката, енергетиката и туризма /на който МРРБ изпраща всички неприключили преписки/ по досегашния ред. Заявлението на "Голдън Бийч Прима БГ" ЕООД е подадено в съответствие с чл. 29, т. 3 ЗПБ, според който титулярят на разрешение за търсене и проучване, се определя пряко за концесионер за добив на открито находище, при три условия: ако е заявил по реда на чл. 21, ал. 3 и ал. 5 откритие на находище на подземни богатства, в срока и границите на площта на предоставеното му разрешение за търсене и проучване, получил е удостоверение за направено търговско откритие на находище по реда на чл. 21, ал. 7, и е подал писмено заявление за концесия до съответния орган в срок до 6 месеца след получаване на удостоверението за регистрираното откритие. В случая, търговското дружество е получило удостоверение за търговско откритие № 0396/3.11.2009 г., като именно в законоустановения срок е подало заявление № Е-26-Г-34/19.04.2010 г. до МРРБ, към което са приложени относимите към процедурата документи съобразно чл. 54, ал. 1 ЗПБ. В съответствие с чл. 54, ал. 4 ЗПБ, министърът на икономиката, енергетиката и туризма е внесъл в Министерския съвет предложение за вземане на решение, снабдено с изискуемите от УПМСНА приложения. След извършена съгласувателна процедура по чл. 32 от същия правилник, на основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 5 и ал. 6 ЗПБ, Министерският съвет е приел без изменения, внесеният с доклад на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, окончателен вариант на проект на решение за предоставяне на заявената концесия. Съгласно чл. 54, ал. 6 ЗПБ с това решение следва да се определят предметът и срокът на концесията, лицето, което получава концесията, министърът или ръководителят на ведомство, който да води преговори и да сключи договор, условията на концесията, основните права и задължения на страните, задължителните подобрения, видът и размера на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия, изискванията, свързани с националната сигурност, отбраната на страната, опазването на земните недра и околната среда, защитените със закон територии, обекти и културни ценности, както и други изисквания с оглед характера на концесията. Именно в контекста на изричното законово изискване, с акта да бъдат определени, включително условията, свързани с опазването на земните недра и околната среда, следва да бъде съобразено констатираното по-горе несъответствие на обнародвания текст на решението на МС в частта му по т. 5.3, с даденото и отразено в гласувания проект, становище от МОСВ, за залагане на по-високи изисквания с цел опазване на околната среда. Наред с горното, според чл. 54, ал. 2 ЗПБ, министърът на икономиката, енергетиката и туризма преценява целесъобразността и законосъобразността на предложението за предоставяне на концесия за добив съобразно условията на чл. 56 от с. з. Последният текст /в ал. 1, т. 3/, императивно налага постановяването на отказ за предоставяне на концесия в случай, че кандидатът предложи план за разработка, който не отговаря на техническите и технологични стандарти, както и на изискванията за опазване на земните недра и на околната среда /които според § 1, т. 16 ДР ЗПБ и § 1, т. 2 ДР ЗООС, са най-общо изискванията, определени със съответните нормативни актове/. В тази връзка е следвало да бъдат съобразени изискванията за опазване на околната среда, предмет на уредба в Закона за опазване на околната среда. В Глава Шеста ЗООС изрично е направено отграничение на случаите, в които следва да бъде извършена екологична оценка /ЕО/, от тези, в които се налага осъществяване на оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/. В приложимата в случая редакция на ЗООС, /определена включително при съобразяване на § 105, ал. 3 ДР ЗИД ЗПБ, обн. ДВ, бр. 100/2010 г./, според чл. 81, ал. 1, т. 1, в случаи като процесния - на планове и програми, в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, се извършва екологична оценка, /а не ОВОС, каквато оценка по т. 2 от същия текст се прави на инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии, съгласно приложения № № 1 и 2 към ЗООС/. Съобразно чл. 82, ал. 1 и ал. 4 ЗООС /в приложимата редакция по ДВ бр. 77/2005 г./, екологичната оценка по чл. 81, ал. 1, т. 1 следва да се съвмести изцяло с процедурата за изготвяне и одобряване на плана/програмата, и завършва със становище на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, чиято форма и съдържание се определят с Наредбата по чл. 90 и с което органите, отговорни за одобряване на плана или програмата се съобразяват. Чл. 85, ал. 1 ЗООС установява задължителния характер на екологичната оценка за планове и програми, в конкретно посочени области, в т. ч. добива на подземни богатства, когато тези програми и планове очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционно предложение по приложения № 1 и № 2 /в кръга на които попада и процесното, предвид размера на предоставяната концесионна площ и приложимата нормативна уредба/. Инвестиционното предложение на "Голдън Бийч Прима БГ" ЕООД е такова по § 1, т. 17, б. "б" ДР ЗООС, във връзка с т. 36 от Приложение № 1 на ЗООС, в приложимата редакция по ДВ бр. 52/2008 г. - за добив на полезни изкопаеми в кариери и рудници на суровини при площ над 25ха /по смисъла на тези понятия съгласно § 1, т. 4, 7 и 10 ДР ЗБП, по ДВ, бр. 70/2008 г./, за което компетентен да даде становище е министърът на околната среда и водите. Така направеният извод се обуславя от разпоредбите на чл. 82, ал. 3 ЗООС /че когато за осъществяване на инвестиционно предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка спомагателни или поддържащи дейности, за които е задължително извършването на ОВОС или преценка на необходимостта от ОВОС, оценките на отделните инвестиционни предложения се съвместяват/ и чл. 37 ЗПБ /че при предоставяне на концесия се определя концесионна площ, включваща както площта на находището, така и площите, необходими за осъществяне на дейностите по концесията извън добива/ и фактът, че с атакуваното решение на МС е определена концесионна площ общо от 392.8 дка, надвишаваща размера по т. 36 от Приложение № 1 ЗООС. Анализът на всички цитирани по-горе правни норми налага да се приеме, че процедурата по издаване на решение за предоставяне на концесия при условията на чл. 29, във връзка с чл. 54 и чл. 56 ЗПБ, в случая е следвало да бъде съвместена с извършването на задължителна според чл. 85 ЗООС, екологична оценка на представения от заявителя, план за разработка на находището, при условията на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, приета в изпълнение на законовата делегация по чл. 90 ЗООС с ПМС № 139/2004 г., от министъра на околната среда и водите /изрично посочен в чл. 4 от наредбата, компетентен орган за ЕО на планове и програми, одобрявани от централните органи на изпълнителната власт, какъвто е МС/. Видно от данните по преписката и съдържанието на съгласуването на проекта за решение на МС с Министерството на околната среда и водите, такава оценка по подаденото заявление няма изготвена, независимо, че за нея е неприложимо изключението, уредено в чл. 81, ал. 7 ЗООС, според което процедура за ОВОС за инвестиционни предложения /но не и ЕО на план/програма/, може да не се провежда, когато по реда на специален закон те се одобряват по процедура, включваща подобна оценка и при осигурен обществен достъп до информация. Аргумент в подкрепа на така направения извод е и правилото на чл. 91 ЗООС, че екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от ОВОС по раздел III /Глава Шеста ЗООС/. Следва да се отбележи и че в случая липсват данни, по искане на възложителя или по своя преценка, компетентният министър на околната среда и водите, да е допуснал извършването само на една от оценките по Глава Шеста ЗООС, съобразно възможността по чл. 92, ал. 2 ЗООС. Процедурата по екологична оценка е следвало да бъде извършена така, че да може да бъде съобразена при преценката на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по приложения към заявлението на "Голдън Бийч Прима БГ" ЕООД, план за разработка на находището /изискуем по чл. 54, ал. 1, т. 5 ЗПБ в редакцията по ДВ бр. 70/2008 г., а оттам и "подлежащ на одобрение план" по смисъла на чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗООС, съгласно легалното определение в § 1, т. 22 ДР ЗООС/, респективно - при определяне с процесното решение, на изискванията, свързани с опазването на земните недра и околната среда, като задължителна част от неговия предмет съобразно чл. 54, ал. 6 ЗПБ. Не представлява такава екологична оценка на представения план за разработка, нито необходима за инвестиционното предложение ОВОС, решение № ПЕ-100-ПР/2009 г. на директора на РИОСВ - Перник, което освен, че е издадено от некомпетентен орган, касае единствено площта на находището от 209.2 дка, а не цялата концесионна площ, в противоречие с изискването на чл. 82, ал. 3 ЗООС. Поради това не би могло да се приеме, че с представянето му към заявлението са изпълнени изискванията по Глава Шеста ЗООС. Следователно, министърът на икономиката, енергетиката и туризма, необосновано и неправилно е приел в доклада, обективиращ предложението му за предоставяне на концесията и респективно - мотивите за приемане на решението на МС, че изискванията по предоставяне на заявената от "Голдън Бийч Прима БГ" ЕООД, концесионна площ, насочени към опазване на околната среда, следва да бъдат съобразени с решение № ПЕ-100-ПР/2009 г. на директора на РИОСВ - Перник. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че неоснователни са наведените от жалбоподателите доводи във връзка с обстоятелството, че кандидат-концесионера няма опит в добива на полезни изкопаеми. Последното е ирелевантно с оглед предмета на настоящото производство и липсата на въведено от законодателя изискване в посочения смисъл при предоставянето на концесия за добив на титуляр на разрешение за търсене и проучване, по реда на чл. 29, вр. чл. 54 ЗПБ. Предвид гореизложеното, съдът приема, че при издаването на решение № 748/7.10.2011 г. на Министерския съвет на Р България са допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 146 АПК, поради което същото като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Тъй като естеството на акта и дължимата по чл. 54, ал. 2 ЗПБ, преценка предхождаща издаването му, не позволяват решаване на въпроса по същество от съда и с оглед правилото на чл. 173, ал. 2 АПК, делото следва да се върне като преписка на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който след установяване на всички релевантни обстоятелства за случая, да извърши нова преценка по заявлението на "Голдън Бийч Прима БГ" ЕООД за предоставяне на концесия за добив на полезни изкопаеми, при съобразяване с мотивите на настоящото решение. С оглед изхода от спора, основателни са предявените от жалбоподателите по делото искания за присъждане на разноски. Поради това Министерския съвет на Р България следва да бъде осъден да им заплати, направените от тях разходи за адвокатски възнаграждения, депозит за вещо лице и държавни такси, в установените по приложените банкови бордера и договори за правна защита и съдействие, размери, в т. ч. на Община Радомир - сумата общо от 3 200 лв., за лицата, податели на жалба като Инициативен комитет - сумата от 610 лв. /включваща изплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение по договор от 28.10.2011 г. и депозит за вещо лице от 200 лв./, както и на Йорданка Георгиева Турулийска, Симеон Георгиев Горолов и Станка Златкова Попова - по 100 лв. за всеки, изплатени като депозит по допусната СТЕ.