Определение № 10496 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9260/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. Н. А. против Определение № 2638/08.07.24г., постановено по адм. д.№ 651/24г. от Административен съд - Пазарджик. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му. Ответникът - Върховният административен съд чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Христова я оспорва по съображения в писмен отговор, получен на 05.09.24 година. Върховният административен съд преценява частната жалба като допустима, доколкото е подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността й приема следното: С определението в обжалваната му част, административният съд е оставил без уважение молбата на А. за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по адм. д.№ 651/24г. по описа на АС-Пазарджик. За да постанови този резултат съдът е приел въз основа на представени данни от Началника на Затвора - [населено място], че А. не е лишен от парични средства, а напротив чрез два договора за цесия е прехвърлил вземанията си на своята майка, на която са изплатени през 2016г. две суми по два изпълнителни листа, като такива са изплащани и на А. по личната му партида по набирателната сметка в Затвора - [населено място]. Установено е от съда, че през 2024г. А. е получавал суми в размер от 9 до 50 лева. Въз основа на установеното, съдът е преценил, че не се обосновава еднозначния извод, че А. няма средства за заплащане на държавна такса по делото. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява определението като неправилно. Необоснован е изводът на Административния съд, че от началото на 2024г. А. е получавал определени парични суми в размер от 9 до 50 лева. Справка, съдържаща посочената от съда информация не се намира по делото. Напротив, видно от представените от Началника на Затвора - [населено място] справки е, че през последните 12 месеца ищецът, който е лице, лишено от свобода, не е получил парични преводи, не работи, няма и имущество. Разпореждането с получени от него суми през 2016, 2020 и 2021 година не съставлява основание да му се откаже освобождаване от държавна такса, при положение, че към настоящия момент няма средства да я заплати. Поради това определението следва да се отмени и да се постанови освобождаването от държавна такса. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК Върховният административен съд