Определение № 748 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 556/2012 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК. С определение № ІІІ-1657 от 26.06.2012 година на Бургаски окръжен съд е оставена без разглеждане като недопустима молба вх. № 1271 от 11.04.2012 г., подадена от Д. Й. С. от [населено място] с искане за отмяна на основание чл. 240 ГПК на решение № 96 от 09.12.2011 г. по гр.д. № 84/2011 г. на Царевски районен съд, постановено по реда на чл. 238, ал.1 ГПК. Частна жалба против определение № ІІІ-1657 от 26.06.2012 година на Бургаски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. Й. С. от [населено място]. Поддържа се, че молбата за отмяна на неприсъственото решение не е просрочена, тъй като на страната не е бил връчен препис от съдебният акт, за постановяване на който е узнала от призовката за доброволно изпълнение. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Обжалвания акт е преграждащ по-нататъшното развитие на производството, поради което на основание чл. 274, ал. 1 т.1 ГПК подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 240, ал.1 ГПК, страната може да поиска отмяна на неприсъствено решение в едномесечен срок от връчването му. Постановеното по реда на чл. 238, ал.1 ГПК решение № 96 от 09.12.2011 г. по гр.д. № 84/2011 г. на Царевски районен съд е връчено на Д. Й. С. на 05.01.2012 г. по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, поради което подадената на 11.04.2012 г. е недопустима поради просрочието и. Въведените с частната жалба оплаквания за незаконосъобразност на определението са неоснователни. Препис от исковата молба по гр.д. № 84/2011 г. на Царевски районен съд е бил връчен на ответника Д. Й. С. на 19.09.2011 г. лично, поради което по отношение на него е било приложимо правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК – при констатация, че лицето отсъства повече от месец от адреса, на който веднъж е било призовано, всички съобщенията в т.ч. и съдебното решение е следвало да бъдат прилагани по делото и да се считат за връчени или препис от постановеното на 09.12.2011 г. неприсъствено решение по гр.д. № 84/2011 г. на Царевски районен съд е връчен редовно при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК на 20.12.2011 г. с прилагането му по делото. Независимо от това, съдът е постановил връчване на решението на адреса на ответника и след констатация, че лицето не може да бъде намерено на постоянния му адрес, съобщението, ведно с приложения препис от решение е връчено при условията на чл. 47 ГПК на 05.01.2012 г., т.е. налице е второ редовно връчване на съдебния акт, спрямо което подадената на 11.04.2012 г. молба за отмяна също е просрочена. Оплакването, че подписът за получател на връченото на 19.09.2011 г. съобщение не е на страната, т.е., че връчителят е удостоверил неверни данни, не може да бъде разглеждано в настоящето производство. Извършено от връчителя престъпление следва да бъде установено по съответния съдебен ред чрез влязла в сила присъда, което съставлява основание за отмяна на решението по реда на чл. 303, т.2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение