Решение № 6578 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2019 г.

Решение № 6578 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Гео Пет-М" АД гр. София, представлявано от изпълнителния директор Георгиев, приподписана от юрск. Михайлов, срещу решение № 436/30.11.2018 г., постановено по адм. дело № 509/2018 г. по описа на Административен съд Враца, само в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларация, издаден от орган по приходите при Община Козлодуй. Касаторът навежда твърдения за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт и в останалата му част, по отношение на установен данък върху недвижими имоти за 2016 г. и 2017 г., ведно с лихви, като незаконосъобразен. Ответникът – директор на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Козлодуй, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за недопустимост на касационната жалба и алтернативно - за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка. От приетите доказателства е видно, че касаторът е собственик на недвижим имот – земя и сграда съобразено подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с ДНИ от 22.11.2011 г. /л. 27/. В декларацията и акта за собственост са включени сгради с производствено предназначение, подлежаща на облагане с ДНИ по смисъла на чл. 10, ал. 1 /ред. в сила от 1.01.2014 г. / ЗМДТ вр. с чл. 8, ал. 1 ЗУТ. От събраните доказателства се установява, че сградите не са налични в имота към 25.09.2018 г. като дата на извършената проверка по удостоверение на директора на дирекция "Устройство на територията, строителство и икономически дейности" към Община Козлодуй /л. 56/. По делото няма данни и установявания сградите да са съборени в по-ранен момент. Не е спорно и с касационната жалбата са представени коригираща данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена на 28.09.2018 г., в която за същия имот касаторът не декларира налични сгради в него. Няма данни касаторът да е декларирал/уведомил общината за събарянето на сградите в по-ранен момент. При така установените релевантни факти и обстоятелства административният съд е приел, че оспореният пред него АУЗД от 17.07.2018 г., издаден от орган по приходите в дирекция "МДТ" в Община Козлодуй, потвърден с решение, обективирано в писмо от 16.08.2018 г. на горестоящ административен орган, в частта относно установен ДНИ за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г., ведно с лихви, е законосъобразен акт. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Направил е извод за недоказаност на твърденията на дружеството за липсата на годен обект за данъчно облагане. В касационна жалба се твърди, че имотът - обект на данъчно облагане, е разрушен, за което е представил удостоверение от Община Козлодуй, както и е подал коригиращи данъчни декларации. Счита, че имотът е извън строителните граници, поради което на основание Наредба № 13 на ОбС Козлодуй – чл. 7, ал. 1 от нея и чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, не подлежи на облагане с местен данък. Счита, че обжалваният административен акт не съдържа задължителни реквизити – наименование на акта, адрес и ЕИК на ДЗЛ, поради което е нищожен и това незаконосъобразно не е съобразено в обжалваното решение на АС Враца. Касационните оплаквания са несъстоятелни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, в съответствие с приложимия материален закон, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. В тази хипотеза касационният съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, препраща към мотивите на административния съд, които възприема като свои. По отношение на конкретните касационни оплаквания касационният съд намира следното: Обжалваният акт не страда от пороци – липса на задължителни реквизити – в него е установен по надлежен начин адресатът на акта, индивидуализиран със своето наименование, адрес и ЕИК, в акта са изложени фактическите и равни основания за издаването му. На основание приложимите разпоредби на ЗМДТ – чл. 10, ал. 1 вр. с чл. 8, ал. 1 ЗУТ и данните от приетата като доказателство скица на имота и нот. Акт с установени в тях предназначение на имота по ПУП, построените сгради в имота, макар и извън строителните граници на населеното място, подлежат на облагане с местен данък предвид предназначението си като производствени такива. Предвид установената фактическа обстановка и данни за установяване на събарянето на сградите едва към 2018 г., както и подаването на коригиращи данъчни декларации в този смисъл едва през 2018 г., правилно съдът е приел, че за 2016 г. и 2017 г. ДНИ е дължим съобразено направеното деклариране и липсата на данни за събаряне на сградите. В тази връзка изискването на чл. 16 ЗМДТ е императивно - при наличие на обстоятелства от вида на визираните от касатора следва да се извърши уведомяване на съответните органи за това и по установения в ЗМДТ ред като заплащането на данъка се прекратява занапред - от началото на месеца, следващ месеца, за който е настъпила промяната – в случая този момент е през 2018 г. Водим от тези съображения касационният съд намира, че решението на АС Враца, в обжалваната си част, като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора не ес присъждат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат и на ответника по касация, за който няма данни да е сторил и претендирал разноски в касационното производство. Воден от горното, Върховният административен съд