Определение № 2202 от 19.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1368/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Пол Аграр Кампани“ АД против определение № 182/16.04.2026г. по ч.т.д. № 149/2026г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение № 357/10.03.2025г. по т.д. № 624/2024г. на Окръжен съд - Варна, в обжалваната му част, с която е оставено без уважение предявеното на основание чл. 83, ал. 2 ГПК искане на дружеството, да бъде освободено от заплащане на държавна такса, по искове за прогласяване нищожност на два договора за особен залог на търговското му предприятие, сключени на 15.02.2019г. в полза на кредитора „Българска банка за развитие“АД, поради липса на съгласие на залогодателя за учредяване на залозите и поради невъзможен предмет за част от обекта на залозите / биологични активи – крави, описани в приложение № 2б към договорите и индивидуализирани с ушни марки /, погинали към датата на сключването на договорите. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - в разрив с указанията на ВКС, дадени с определение № 931/26.03.2026г. по ч.т.д.№ 1721/2025 г., в което е разгледана частна касационна жалба срещу предходно произнасяне на въззивната инстанция, по частната жалба на страната срещу определение № 357/10.03.2025г. по т.д. № 624/2024г. на Окръжен съд - Варна. Твърди се, че без да прецени в съвкупност изложените доводи и представените доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че доколкото правото да бъде освободено от държавна такса юридическо лице е по-скоро изключение, следва да се потвърди първоинстанционното определение. Посочва се още, че съдът не е съобразил основната дейност на дружеството и сектора, в който се упражнява - животновъдство. Счита, че секторът се ползва с особена закрила на държавата, част от която закрила следва да бъде приложена и в съдопроизводството. Твърди, че съдът неправилно приема за основен критерий правно-организационната форма на молителя - акционерно дружество, без да изложи мотиви относно други съществени фактори, каквито са размера на държавната такса, възможността на дружеството да я заплати, обстоятелството, че отказа за освобождаване ще ограничи достъпа му до правосъдие, както и значимостта на интереса на дружеството, чиято основна дейност е свързана с животновъдство. Според жалбоподателя, съдът е надхвърлил правомощията си в този етап на делото, като е обследвал дали бъдещите искове ще бъде уважени, т.е. доколко са вероятно основателни. Твърди се, че въпреки дадени от ВКС указания - да се извърши самостоятелна преценка относно имущественото състояние на дружеството, Апелативен съд - Варна е приложил само формален критерий, основан на „вписан капитал“ и правно-организационна форма, без да изследва реалната ликвидност и да съобрази множество обективни и субективни фактори, касаещи сектора „Животновъдство“. Касаторът акцентира на размера на определената държавна такса, като по-висока дори от стойността на актива, спрямо който е предприето изпълнение по реда на ЗОЗ. Поддържа се довода, че към момента жалбоподателят не разполага със свободни парични средства, които да не са целево обвързани с изхранването на животните и разплащането с доставчици по производствената верига, както и че наличието на едва 2 000 лева свободен остатък по сметките / съгласно ГФО / доказва, че заплащането на сумата от 323 600 лева за държавна такса би наложило принудителната разпродажба на производствени активи. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване,в обхвата на касационните доводи и предмета на висящите пред първоинстанционния съд искове / с оглед частично прекратяване на производството с влязло в сила определение /, настоящият състав съобрази следното: Производството по делото е образувано по искови молби, съединени в едно производство за общо разглеждане и решаване, с които „Пол Аграр Кампани“АД предявява срещу „Българска банка за развитие„ АД обективно съединени искове за нищожност на два договора за особен залог на търговското му предприятие, сключени в обезпечение вземанията на банката по сключени с ищеца договори за банков кредит № 978/15.02.2019г. и № 979/15.02.2019 г.. Нищожността на договорите за особен залог - пълна, евентуално частична - се обосновава с липсата на съгласие за сключването им / не е взето от Общото събрание на дружеството - залогодател решение за сключването им / и поради невъзможен предмет, доколкото част от активите на търговското предприятие (животни, индивидуализирани с ушни марки), са били погинали към момента на сключването на договорите. С разпореждане № 277/1501.2025г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и указал на ищеца представяне на доказателства за внесена държавна такса, в размер на 323 600 лева по исковете за нищожност на договорите за особен залог, като с последващо разпореждане № 1127/25.02.2025г. е пояснил и определянето на размера, единствено сочейки приложената норма - чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. С молба по чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, като се е обосновал със следното: дружеството е във фактическа невъзможност да поеме разхода, поради наличието на приоритетни плащания, основно за гарантиране целостта на обекта на залозите / стадото /, като задължения по кредити / каквито и залозите обезпечават / и към доставчици. Отделяйки указаната, значителна по размер сума, дружеството би изпаднало в забава по отношение на текущите си задължения, с което биха се застрашили живота и здравето на отглежданите животни, а и би понесло санкции от забавата на плащания към други кредитори. Не оспорва наличието на движимо и недвижимо имущество, но се позовава на залозите на ТП в полза на „ББР“ АД и наложени обезпечения в полза на други кредитори, поради което е лишено от възможността за свободно разпореждане с активите си. Свободно от обезпечения и бързоликвидно имущество дружеството няма. С определение № 357/10.03.2025 г. по т. д. № 624/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна е оставена без уважение молба на „Пол Аграр Кампани“ АД за освобождаване дружеството от заплащане на държавна такса по исковете за прогласяване нищожността на процесните договори за особен залог на търговското предприятие на ищеца. С определение № 931/26.03.2026г., постановено по ч.т.д. № 1721/2025г., II т.о., касационен състав е отменил предходно въззивно определение, с което произнасянето на първоинстанционният съд, по молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е било обезсилено, и е върнал делото на същия съд, за ново произнасяне. Касационната инстанция е указала на Апелативен съд - Варна, че при новото разглеждане на делото следва да се произнесе по същество по искането за освобождаване на търговското дружество от държавна такса, като извърши самостоятелна преценка на относимите към искането за освобождаване от държавна такса обстоятелства. В мотивите си съставът на ВКС е посочил, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на Европейския съюз, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Акцентирал е на това, че съгласно практиката ВКС, когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл.649, ал.6, чл. 694, ал.2 ТЗ), внасяне на държавна такса се дължи предварително, предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК. Сочи се, че по отношение на искане на юридическо лице за освобождаване от държавна следва да се съблюдават следните критерии: размер на таксите; платежоспособността на заинтересованото лице; обстоятелството дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата; дали са насочени към постигане на легитимна цел; дали съществува разумно съотношение между използваните средства и поставената цел; предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото; значимостта на неговия интерес; сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. Сочи се още, че от значение са и правно-организационната форма на дружеството и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяване на иска или подаването на жалбата. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на ищеца, за освобождаване от разноски за производството, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивният съд се е позовал на мотивите на определението на ВКС, от своя страна основани на задължителни указания на СЕС, в решения, посочени в мотивите на въззивния акт, според които: Принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в чл.47 от ХОПЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позоватн на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и / или съдействие от адвокат. Националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, значимостта на интереса, сложността на приложимото право и производство, възможността на страната ефективно да защити позицията си, вкл. доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото. За преценка на пропорционалността следва да се вземе под внимание размера на разноските, които трябва да се платят предварително и дали те съставляват непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание правно-организационната им форма, дали преследват стопанска цел, както и финансовите възможности на техните съдружници или акционери и възможността да си набавят необходимите средства за дължимите разноски. Съдът се е аргументирал с правно-организационната форма на молителя - акционерно дружество, което извършва стопанска дейност основно в областта на производството, преработката и търговията с млечни продукти, както и животновъдство. Отбелязал е, че вписаният в търговския регистър установен капитал е в размер на 2 033 475,57 евро, но е съобразил и обстоятелството, че от последният обявен по партида на дружеството годишен финансов отчет, е видна липсата на разполагаеми парични средства, достатъчни за заплащането на таксата по делото. Съдът е отчел, че въпреки влошеното икономическо състояние на дружеството, органите му не са предприели действия по защита на интересите му съгласно чл. 629 ТЗ. Този аргумент следва да се разбира в аспект на съществуваща за молителя възможност да защити интересите си, бидейки облекчен от заплащането на държавни такси, в рамките на евентуално производство по несъстоятелност, с оглед действителното си икономическо състояние и задължението за органите му / чл. 629 ТЗ /. Въззивният съд е акцентирал на това, че авансирането на таксата за разглеждане на иска е лишено от смисъл в случаите, когато съществува обосновано съмнение в основателността му, тъй като само при уважаване на иска таксата за осъществената съдебна защита би могла да бъде възложена на осъдената насрещна страна. Счел е, че обосноваването на нищожност на договорите за особен залог, с липсата на решение на ОС на акционерите за сключването им, не прави исковете вероятно основателни. Дори да би било така, този факт не би могъл да се отнесе към липсата на съгласие, когато такова е налице от страна на волеизявяващия орган на дружеството / арг. от ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС /. Акцентарал е на това, че преценката за интереса от предприетата съдебна защита и изгледите за успеха й е изрично посочено в указанията на касационната инстанция обстоятелство, преценимо по молбата за освобождаване на дружеството от заплащане на държавна такса. В обобщение, съдът е счел, че не са налице предпоставките, които да обосноват освобождаването на търговеца от внасянето на държавна такса, като / очевидно визирайки съмнителния успех на исковете / е приел, че не следва да се извършва допълнителна преценка на икономическите възможности на лицата, контролиращи търговското дружество, в аспект на възражението на жалбоподателя, за пропуск на първоинстанционния съд да му укаже представяне на доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да направи самостоятелна и обоснована преценка, като изложи подробни мотиви, дали са налице изключителните фактори, които да направят допустимо освобождаването от предварително внасяне на държавни такси и разноски за юридическо лице - включително като направи аргументирана преценка дали отказа от освобождаване от внасянето на държавна такса не представлява ограничение правото на достъп до съд в конкретния случай? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в определение № 1787/26.06.2024 г. по ч. т. д. № 1214/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 369/ 17.05.2013 г. по ч. т. д. № 2110/2013 г. на ВКС и определение № 270/14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1572/2016 г. на ВКС, IV г. о., отделно се сочи, че същото противоречи и на приетото в практиката на ЕСПЧ, обективирана в решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България и решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша, както и с приетото в практиката на Съда на Европейския съюз обективирана в определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 GREP/FriestatBayern; 2/ На какви обективни критерии следва да отговаря търговско дружество - ищец, за да бъде освободено от държавна такса и достатъчно ли е съдът да прави преценката си единствено по размера на записания акционерен капитал или е нужно обследването на други икономически показатели и стойности ? - допълнителният селективен критерий се обосновава с приетото в решениe от 22.12.2010г. по дело С-290/2009/СЕС, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/2012/СЕС, решения по дела С - 69/2014/СЕС и С-571/2016/СЕС; 3/ Длъжен ли е въззивния съд служебно да провери дали срещу жалбоподателя има образувано производство за несъстоятелност и ако установи такова, длъжен ли е да го освободи от предварително внасяне на държавни такса - на осн. чл. 620, ал. 5 от ТЗ ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с приетото в определение № 1751/24.06.2024 г. по ч. т. д. № 174/2024 г. на ВКС, II т.о.; 4/ Допустимо ли е на фазата по валидиране на исковото производство - искане за освобождаване от предварително внасяне на държавни такса - съдът да излага мотиви, касаещи изхода на бъдещия спор и доколко предварително формираното му вътрешно убеждение относно евентуалната неоснователност на иска е от съществено значение за преценката за освобождаване на ЮЛ от предварителното внасяне на държавна такса ?; 5/ Следва ли съдът, ако не може да прецени вероятната основателност на иска, да даде указания на ищеца, за представяне на допълнителни доказателства към ИМ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 6/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и доводите на страните и какви са правилата, които следва да спази при формиране на вътрешното си убеждение? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с приетото в решение № 62/18.02.2011 г. по гр. д. № 955/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 508/18.06.2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г. на ВКС, III г.о. и решение № 305/27.06.2012 г. по гр.д. №1110/2011 г. на IV г.о. ВКС. Първи, втори и шести въпрос не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като по същество предполагат ищецът да е навел освен твърдения, конкретни доказателства в подкрепа на молбата си по чл. 83, ал. 2 ГПК, каквото в случая не е сторено. Публично достъпните факти, които съдът е могъл да съобрази - вписан капитал, правно-организационна форма и съдържание на последно обявен ГФО - са съответно взети предвид, като нито размера на вписания уставен капитал, нито съдържанието на обявения ГФО са коментирани в подкрепа на извода за неоснователност на искането, а единствено отбелязани. Съдът се е обосновал с други, възможни критерии, съобразно задължителните указания на СЕС, възпроизведени в указанията на касационната инстанция, за които би могъл да извърши обективна преценка, на базата на конкретни факти и доказателства. Не съставлява процесуално нарушение от вида, визиран във въпросите, липсата на мотиви относно обстоятелства, които ищецът единствено е твърдял, но не е доказал или относно ирелевантни такива – като напр. сектора, в който ищецът упражнява търговската си дейност, като обект на държавна протекция, дължима и в съдебните производства, с участието му като страна.Неясно е какво касаторът визира под „изключителни фактори„ / първи въпрос / и „ други икономически показатели и стойности„ / втори въпрос /, за които липсва произнасяне в атакуваното определение. По начало, вторият въпрос е формулиран и абстрактно, с оглед всички възможни, не и приложими по конкретния спор, критерии. Размерът на указаната държавна такса би бил значим критерий, при възможна съпоставка с установена финансова възможност за плащане до определен размер, но не и преценим пропорционално към защитавания материален интерес. Дори да се счете обоснован общия, не би бил обоснован допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като решаващите мотиви не конфронтират с цитираната задължителна и казуална практика. Третият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като предметът му не е въведен в спора и въззивният съд не е имал повод да съобрази съдържащата се във въпроса хипотеза. Смисълът на позоваването на влошеното икономическо състояние на дружеството, като възможно и задължително за органите на дружеството, при обективно такова състояние, основание за иницииране на производство по несъстоятелност, е различен / пояснен по-горе /. Четвъртият въпрос е предпоставен от мотивите на съда, досежно вероятната неоснователност на исковете и като такъв удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Видно от задължителните указания в решенията на СЕС, възпроизведени и в указанията на отменителното касационно определение, тази преценка не е извън обхвата на релевантните, за произнасяне по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, критерии. Доколкото въззивният съд е пропуснал да обоснове основателност по паралелния довод за нищожност на договорите за особен залог, поради „невъзможен предмет„, споделими са обстойните мотиви в определение № 312/03.06.2025г. по ч.т.д.№ 224/2025г. на Апелативен съд – Варна / първото въззивно произнасяне /, основани на спецификата на „търговското предприятие „, като обект на залога / стр. 3, пар. 2 /. Петият въпрос би удовлетворил изискването за правен, ако касационен довод с такъв предмет бе въведен с жалбата на страната. Липсата на такъв изключва значимост на отговора на правния въпрос за изхода от обжалването на въззивния акт. При това, поддържането му във въззивната жалба на страната е формално, без позоваване на конкретни факти, останали недоказани, поради неуказана й и непредоставена й от съда възможност за доказателства, в частност - за финансовите възможности на лицата, контролиращи дружеството, респ. на акционерите му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение