Определение № 297 от 15.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1633/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Я. – Т. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, обжалва решение № 41/09.02.2017 г. по в.гр.д.№ 932/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение № 183/24.06.2016 г. по гр.д.№ 168/2015 г. по описа на Горнооряховския районен съд, касаторът е осъден да заплати на БИ ЕНД ДИ Г. О. [населено място], ЕИК[ЕИК] суми в общ размер от 80 427.19 лв., дължими по посочените в решението фактури, ведно със законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба – 30.01.2015 г. до окончателното им изплащане, и съдебно-деловодни разноски в размер на 5 679.45 лв. Оплакванията в касационната жалба са за частична недопустимост и неправилност /поради материална и процесуална незаконосъобразност/ на постановеното въззивно решение, на основание чл.281, т.2 и т.3 ГПК. По доводи, подробно развити в жалбата, се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният против него иск да бъде отхвърлен, с присъждане на всички сторени по делото разноски, вкл. за настоящата инстанция. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси, по които моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280 ал.1 т.т.1 и 2 ГПК: 1/ Може ли кредиторът да прихваща изпълнението срещу непризнато обезщетение по чл.86 ЗЗД, при липса както на уговорка между страните, така и на реализирано по съдебен ред вземане по чл.86 ЗЗД? 2/ При наличието на множество еднородни задължения, възникнали по едно и също правоотношение за главници и обезщетения по чл.86 ЗЗД, каква следва да е поредността на погасяването им? С оглед приложението на чл.76 ал.1 ЗЗД, кое от двете задължения следва да се счита за по-обременително – общото задължение за главници или това за обезщетения по чл.86 ЗЗД? 3/ Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди всички наведени от страните искания, доводи, твърдения и защитни позиции и следва ли да изложи мотиви относно приемането / неприемането на всяко от тях? 4/ Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269 изр.1 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част на първоинстанционното решение/, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата? С писмен отговор, постъпил в срока по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касационната жалба БИ ЕНД ДИ Г. Е., чрез процесуалния си пълномощник, моли да не се допуска касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд по съображения, изложени в отговора. Претендира разноски. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира, че жалбата е депозирана от легитимирано лице и в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Предвид формулираните правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК – в съответната редакция; и мотивите на въззивния съд, че обезщетението по чл.86 ал.1 ЗЗД не е лихва и че спрямо него нормата на чл.76 ал.2 ЗЗД е неприложима; както и че редът за погасяване на задълженията следва да се осъществява по правилото на чл.76 ал.1 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че производството по делото подлежи на спиране, по арг. от чл.292 ГПК, по следните съображения: По разгледаните въпроси е образувано на 30.06.2017 г. тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, поради констатирана противоречива практика на съдилищата и ВКС, по инициатива на състав на ВКС по реда на чл.292 ГПК. До разрешаването на поставените за тълкуване въпроси, настоящото производство също следва да бъде спряно, за да се съобрази решението на ОСГТК, задължително за съставите на ВКС. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение