Определение № 106 от 01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 18/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на БДЖ „П„Е. поделение Пловдив, подадена чрез адв. М от АК гр. П.,срещу определение №3074 от 12.11.2009г по ч гр.д. 1746/2009г на Пловдивски окръжен съд ,с което е оставена без разглеждане молба на представляваната страна за възстановяване на срок за изпълнение на указания по редовността на касационна жалба срещу решението по делото. С обжалвания акт молбата е върната като просрочена предвид чл. 64 ал.3 от ГПК ,считано от датата на връчване на съобщение за пропускането. Жалбоподателят поддържа ,че Пловдивски окръжен съд е приложил процесуалния закон неправилно ,приемайки за дата на постъпване на молбата входирането в регистратурата съда, а не датата на пощенското клеймо, предвид изплащането на молбата по пощата. Поради това неправилно е възприето пропускане на срока. Частната жалба е допустима по реда на 274 ал.2 от ГПК, по същество е основателна. Посочената в обжалваното определение дата на връчено съобщение за пропускане на срок по смисъла на чл. 64 ал.3 от ГПК ,а именно 12.10.2009г, е преценена правилно като начало на седмичния срок ,но в случая съдът е игнорирал постъпването на молбата по пощата. Въпреки че на положените върху пощенския плик печати (обработване на пощенската пратка), датата на постъпване да не личи ясно, тя е по-ранна от възприетата 26.10.2009г. Същественото е ,че извод за пропускане на срока не може да бъде подкрепен при наличните по делото данни. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,