Определение № 809 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6625/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на юрк. Сукарева, процесуален представител на касатора в касационното производство Кметът на район „Източен“ на община Пловдив, с искане за допълване на Решение № 10811 от 08.11.2023г., постановено по адм. дело № 6625/2023г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, в частта му за разноските. С подадената в срока по чл. 248 от ГПК молба се иска да бъде допълнено решението като бъдат присъдени на касатора разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 360 лв., както следва 240 лв. за първата инстанция и 100 лв. за настоящата инстанция. В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от ответника по касация ЮЛНЦ „Аз обичам Пловдив“, с което се навеждат съображения за неоснователност на искането. Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С решение № 10811 от 08.11.2023г., постановено по адм. дело № 6625/2023г., чието допълване се иска, ВАС по касационна жалба на Кмета на район „Източен“ на община Пловдив е обезсилил атакуваното пред него решение № 922 от 19.05.2023г., постановено по адм. дело № 1735/2022г. на Административен съд – гр. Пловдив и е прекратено производството по делото. В решението си, съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски, направено от касатора в Кмета на район „Източен“ на община Пловдив, обективирано в молба – списък на разноските, представен с писмено становище от 10.10.2023г. с изразено такова по съществото на спора. Право да иска допълване на постановения съдебен акт в частта му за разноските има страната, за която този акт е благоприятен, сторил е разноски и е представил доказателства за това. По делото на ВАС се установява, че разноските по делото са поискани от касатора Кмета на район „Източен“ на община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Сукарева в представена молба със списък на разноските като приложение към представено писмено становище от 10.10.2023г. по съществото на спора, като в молбата се претендират разноски за двете инстанции в размер на юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай искането за присъждане на разноски е направено своевременно с писменото становище по съществото на спора, като в случая тъй като се претендират разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение не са приложими правата за представяне на доказателства, доколкото размерът на присъжданото юрисконсултско възнаграждение е законово определен. Съгласно чл. 143 ал. 3 АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ“. Видно от цитираното в случая са налице предпоставките за присъждане на касатора в производството на разноски за юрисконсутско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ препращащ към Наредбата за заплащането на правната помощ и в частност към чл. 24 от същата, определящ размерите за представителство по административни дела, който е от 100 до 240 лв. за една инстанция. В случая настоящият състав намира, че за първата инстанция на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., предвид правната и фактическа сложност на спора и предвид това, че в първата инстанция са проведени две заседания и кметът на район „Източен“ на община Пловдив е представляван от юрисконсулт. За касационната инстанция съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., тъй като от страна на касатора е проявена процесуална активност, включително са представени писмени бележки, но не е представляван в открито съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 248 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение