Определение № 368 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 95/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. А., Е. Д. А. и З. Е., подадена чрез пълномощника им адв. К, срещу протоколно определение от 29.09.2009 г., постановено по гр.д. № 590/2009 г., по описа на Б. окръжен съд, с което исковата им молба е била оставена без движение с указания за отстраняване нередовности на същата в 7-дневен срок от датата на съдебното заседание. Излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, а освен това се твърди и наличие на касационни основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Ответниците по частната жалба – Д. М. А. и Н. Д. А. не са депозирали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: С протоколно определение от 29.09.2009 г. Благоевградския окръжен съд е оставил без движение подадената от частните жалбоподатели искова молба, като на същите са дадени указания в 7-дневен срок от датата на с.з. да отстранят посочените в мотивите на съдебния акт нередовности, като са им указани и неблагоприятните последици при неизпълнение на това задължение. На самостоятелно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК подлежат определенията, които преграждат развитието на делото и тези, за които това е изрично предвидено в закона. Определението, с което се оставя без движение като нередовна исковата молбата и на ищеца се дават указания за отстраняване на нередовността, не попада в категорията съдебни актове, посочени в чл. 274, ал. 1 от ГПК. Това определение по своя характер не е преграждащо. От друга страна, разпоредбата на чл. 129 от ГПК, която регламентира реда за отстраняване на нередовност на исковата молба, не предвижда изрично възможност за обжалване на акта, с който молбата се оставя без движение и се дават указания за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК. По аргумент от чл. 129, ал. 3 от ГПК на самостоятелно обжалване подлежи единствено определението за връщане на исковата молба, в случай че такова бъде постановено, по повод на което горестоящият съд по необходимост проверява и правилността на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК указания. Ето защо, с оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така подадената частна жалба се явява процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение