Определение № 9172 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8798/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Л. К. - лично, П. Г. К. - лично и Е. И. К., действаща чрез законните си представители И. Л. К. – баща и П. Г. К. – майка, против Определение №23056/09.06.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №15/2026 г., с което съдът e върнал подадена частна касационна жалба вх. № 18715 от 29.05.2026 г. от И. Л. К., П. Г. К. и Е. И. К., действаща чрез законните си представители И. Л. К. и П. Г. К., срещу Определение №19038/18.05.2026 г., с което на основание чл. 159, т. 3 АПК е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК ответникът директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Люлин гр. София – не е изразил становище по спора. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и допустимост, е неоснователна. Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е Определение №23056/09.06.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №15/2026 г., с което съдът e върнал частна касационна жалба вх. № 18715 от 29.05.2026 г., подадена от И. Л. К., П. Г. К. и от Е. И., последната действаща в съдебното административно производство чрез законните си представители И. Л. К. и П. Г. К. срещу Определение №19038/18.05.2026 г., с което на основание чл. 159, т. 3 АПК е прекратено производството по делото. За да достигне до този правен резултат с обжалваното определение, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна, че с Разпореждане №1392 от 13.01.2026 г. по адм. дело №15/2026 г. е дал указания на жалбоподателите И. Л. К., П. Г. К. и Е. И., чрез своите родители и законни представители, да отстранят нередовностите на първоинстанционната жалба против изричен отказ на ответника, обективиран в писмо изх. №СЛ/D-C-LL/58-221/08.12.2025 г. на ДСП Люлин, а именно в едноседмичен срок от получаване на съобщението всеки от тях да внесе по сметка на АССГ държавна такса от 5.11 евро или 10 лева, и да представи вносната бележка в съда по делото, да посочат кой административен акт оспорват, съответно действие или бездействие, в какво се състои искането им. Същите са били предупредени за неблагоприятните последици в случай на неизпълнение на указанията в срок. Видно от данните по делото това разпореждане е било връчено на тримата жалбоподатели на 20.01.2026 г. По делото са депозирани молби от жалбоподателите за удължаване на срока за поправяне на констатираните нередовности на първоинстанционната жалба съобразно Разпореждане №1392 от 13.01.2026 г. по адм. дело №15/2026 г., които са били уважени от Административен съд София – град. По подадени молби от И. Л. К. 7 - дневния срок е удължаван, като последно това е сторено, считано от 20.04.2026 г. В указания от съда срок удължен с разпореждане, жалбоподателите не са изпълнили указанията на съда. С Определение №19038/18.05.2026 г. по първоинстанционното дело Административен съд София – град и на основание чл. 158, т. 3 АПК е оставил без разглеждане първоинстанционната жалба, подадена от жалбоподателите и е прекратил производството по делото. Определението е връчено на тримата жалбоподатели на 20.05.2026 г. На 29.05.2026 г. е подадена „молба“ срещу Определение №19038/18.05.2026 г. В молбата единствено е посочено, че следва да се приеме като частна жалба. Предвид редовното връчване на определението на тримата жалбоподатели на 20.05.2026 г. – работен ден, АССГ е преценил, че подадената жалба срещу него на 29.05.2026 г. е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на 7-дневния срок за оспорване пред касационната инстанция, който се брои от 21.05.2026 г. – присъствен ден и изтича на 27.05.2026 г. също присъствен ден. На това основание Административен съд София – град е върнал подадена частна касационна жалба вх. № 18715 от 29.05.2026г. от И. Л. К., П. Г. К. и от Е. И. К. чрез законните си представители И. Л. К. – баща и П. Г. К. - майка срещу Определение №19038/18.05.2026. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 3 АПК, при неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности в посочения в закона срок, жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство се прекратява. Целта на цитираната разпоредба - чл. 158, ал. 3 от АПК, е да стимулира оспорващите, чиито жалби не отговарят на изискванията на закона, да отстранят в срок констатираните от съда нередовности. В настоящия случай това не е изпълнено от жалбоподателите, а напротив - последвали са нови молби за удължаване на срока за изпълнение на разпореждането на съда за поправяне на нередовностите на първоинстанционната жалба. Съдът е уважил молбите на жалбоподателите и им е предоставил допълнителен срок да приведат подадената жалба срещу административния акт в съответствие с изискванията на чл. 158, ал.1 АПК, което не е сторено. По тези съображения първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Съобразно правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК, приложим субсидиарно в административния съдебен процес на основание чл. 144 АПК, срокът, който се брои по дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. В случая 7 – дневният срок за обжалване на определението започва да тече от 21.05.2026 г. – четвъртък присъствен ден и изтича на 27.05.2026 г. - сряда, също присъствен ден. Подадената частна жалба на 29.05.2026 г. законосъобразно е констатирано от АССГ, че е просрочена и като такава е върната от първоинстанционния съд, на основание чл.213 а ал.6, т.2 и чл.215, т.3 АПК. Определението на Административен съд София – град е правило и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,