Определение № 153 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1731/2017 г.
ВКСIII гражданско отделение10.05.2017reporting judge Олга Керелска
Ruling
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4769 от 21.02.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1096/2017 г. на Софийски градски съд, VI състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. А. А. и А. Н. А., чрез адвокат С. А. против определение № 4769 от 21.02.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1096/2017 г. на Софийски градски съд, VI състав. С обжалваното определение въззивният съд е отменил определение от 24.11.2016 г. по гр. д. № 27485/2013 г. по описа Софийски районен съд, 53 състав ,постановено по реда на чл. 248 ГПК и вместо него е постановил отмяна на определение от 17.09.2016 г. в частта за разноските, с която Л. Н. С. е осъдена да заплати на М. А. А. и А. Н. А. сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност обжалваното определение, с оглед на което се иска така претендираните разноски за производството пред първата инстанция да бъдат присъдени. Изразено е становище за неправилност на фактическите констатации на въззивната инстанция относно липсата на доказателства за извършени разноски за защита по иска за делба. В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания със следните доуточнени от настоящия съдебен състав правни въпроси:
„При положение, че в договора за правна помощ като основание е записано процесуално представителство по гр.д. № 27485/2013 г.,53 състав по описа на СРС, по което дело е останал за разглежда иска за делба, това не е ли достатъчно доказателство да се приеме, че реално са сторени разноски именно във връзка със заведения иск за делба, като сме удостоверили и плащането на първата вноска?“
„Следва ли да се приеме, че на фазата, в която делото не е било разделено, така сключен договор е бил само за представителство и защита по иска по чл. 135, при положение, че това е в разрез с всички процесуални действия, извършени от ответниците?“
„При тази фактическа обстановка следва ли, че с отмяната на прекратителното определение от 17.09.2016 г., в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответниците по иска сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение, последните се лишават от правото си по чл. 78, ал. 4 ГПК на разноски при прекратяване на делото и следва ли, че последните са имали такова право във връзка с делото пред СГС с основание чл. 135 ЗЗД?“ Според касатора отговорът на тези правни въпроси е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото/ основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ В изложението е посочено, че е налице и материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР №6/06.11.2013 г. на ОСГТК, което съставлява основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК .Такъв материално-правен въпрос обаче не е формулиран. Ответницата по касация Л. Н. С. не е подала писмен отговор в законоустановения срок. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че гр.д. № 27485/2013 г. на СРС, 53 състав е образувано по искова молба на Л. Н. С. против М. А. и А. А. с предявен иск по чл. 135 ЗЗД срещу двамата ответника и иск за делба само срещу А. А.. С отговора на исковата молба на ответниците, е приложен договор за правна помощ с двамата ответника с уговорено възнаграждение в размер на 1500 лв., платимо на три вноски като е удостоверено плащането само на първата вноска в размер на 500 лв. Като предмет на договора е посочено процесуално представителство по гражданско дело - производство по чл. 135 ЗЗД. Посочено е, че производството по делото е разделено като пред РС по гр.д. № 27485/2013 г. на СРС, 53 състав е останал за разглеждане иска за делба, а искът по чл. 135 ЗЗД е изпратен по подсъдност на СГС, където производството по него е било прекратено. В последствие поради оттегляне на иска за делба от Л. Н. С., е прекратено и производството по гр.№ 27485/2013 г. на СРС, 53 състав.В това производство ответниците са поискали присъждане на разноски в размер на 500 лв. заплатен адвокатски хонорар, който е им бил присъден с определение от 24.11.2016 г. по гр. д. № 27485/2013 г. по описа Софийски районен съд, 53състав. За да отмени това определение и отхвърли молбата за разноски, въззивният съд е приел, че договорът за правна помощ, сключен от двамата ответника с процесуалния им представител – адвокат А., има за предмет защита по гр. д. № 27485/2013 г. по описа на СРС само в частта по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, доколкото това е отбелязано в договора. Посочено е, че съгласно чл. 78,ал.4 ГПК ответниците имат право на разноски и при прекратяване на делото. Такива се дължат обаче само в случай, че са направени. Доколкото в производството по иска за делба няма данни да са направени такива, разноски не се дължат.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК за да се допусне въззивното решение / определение/ до касационно обжалване, касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е бил предмет на разглеждане от въззивният съд и неговото разрешаване е обусловило правните изводи на съда.Тези въпроси не следва да касаят правилността на обжалвания съдебен акт, нито преценката на съда на събраните по делото доказателства. По отношение на този въпрос следва да е налице едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото като изпълнението на тези основания досежно формулираните въпроси следва да бъде обосновано. В случая поставените от касатора въпроси се отнасят до извършената от въззивният съд преценка на данните по делото относно това претендираните разноски за кое от двете производства / това по иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД или това за делба се отнасят/,поради което не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, с посочената вече характеристика. Посоченото от касаторите допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е обосновано, и не е изпълнено. По посочените въпроси има създадена задължителна и трайна незадължителна практика на съдилищата, според която при прекратяване на производството разноски се дължат, ако са направени в това производство. Това не препятства възможността на страната, която ги е направила в друго производство да ги претендира в него / в случая в производството по иска с пр. осн. чл. 135 ГПК ,изпратено за разглеждане пред СГС/.Това, че страната е пропуснала да ги претендира в това производство, не дава основание да ги търси в производство, в което не ги е направила / в случая това за делба/ като компенсация за допуснатия от тях процесуален пропуск. Субективното убеждение на страната относно това в кое производство са направени разноските, не може да се отрази на изводите на съда, които се формират въз основа на данните по делото / в случая текстът, който е включен в договора за правна помощ/.
Ето защо не са изпълнени особените изисквани, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.