Определение № 858 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 815/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на “Х. А. – А. Л.” ООД - София представлявано от управителя Б. А. и прокуриста И. Д., чрез адв. Г. С. срещу определение № 14 377 от 4.12.2010 г. по ч.гр.д. №11 607/2009 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.420, ал.2 ГПК е спряно изпълнението по изп. д. №20088380401183 на ЧСИ М. Б. - София. Жалбопадателят излага доводи за допуснати процесуални нарушение от съда при преценката дали има валидно подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение и от там основания за спиране на образуваното изпълнително дело. Ответникът по частната касационна жалба “София С.” АД - София не взема становище. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прегражда понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства, с оглед изискванията на чл.274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на взискателя до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение