Определение № 78 от 02.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2740/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. Н. против решение № 526/19.07.2022 г. по т.д.№ 459/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261435/27.10.2021 г. по т.д.№ 7361/2014 г. на Софийски градски съд, за възобновяване производството по несъстоятелност на „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт„ ЕООД. Твърди се неправилност на въззивния акт на всички основания по чл. 281 т. 3 ГПК, като конкретно се сочи: 1/ допусната грешка в обозначаване седалището и адреса на управление на дружеството в несъстоятелност – бул. „ Ген. Е. Н. Т. „ № 53-55 вместо ул. „П.„ № 7, ет.6; 2/ неправилно обозначена правно-организационна форма на несъстоятелното дружество - ООД, вместо ЕООД; 3/ СГС не е изпратил на САС цялото дело по несъстоятелността на „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт „ ЕООД, поради което и за въззивния съд е било невъзможно да извърши проверка, дали кредитор на несъстоятелността е дружеството Terastar Ltd. с рег. № 05348336, с чиито молба и действие по предплащане на разноски се е съобразил съда по несъстоятелността, за възобновяване на производството по несъстоятелност, или е дружество със същото наименование, но с различен рег. № 05348226, каквото единствено е установено да е регистрирано във Великобритания; 4/ производството е възобновено по молба на несъществуващ правен субект - дружество Terastar Ltd. с рег. № 05348336, тъй като такова няма регистрирано във Великобритания; 5/ недопустимо е съдът да установява дали се касае за техническа грешка при изписването на регистрационния номер на дружеството, инициирало възобновяване производството по несъстоятелност, без да разполага с цялото дело по несъстоятелността, тъй като би се касаело за предположения, а не за обективно установен факт; 6/ необоснован, предвид липсата на цялото дело, е извода на съда, че в налични по делото документи дружеството Terastar Ltd.- кредитор на несъстоятелността - е изписано с действителния си рег. № 05348226; 7/ не са съобразени посочени от касатора документи, с вписана от самия оспорван кредитор на несъстоятелността Terastar Ltd. регистрация с № 05348336; 8 / представляващият същото дружество процесуален представител – адв. П. - не разполага с представителна власт, доколкото е упълномощен от представляващ дружество Terastar Ltd. с посочен рег. № 05348336, а не с рег. № 05348226; 9/ същото пълномощно е нищожно, поради неспазена форма за действителност, съгласно чл. 670 ал. 1 ТЗ, а и като изходящо от А. М., в качеството на едноличен собственик на капитала на Terastar Ltd., а не като негов управител; 10/ липсва упълномощаване за представителство пред гореспоящите инстанции; 11/ не се установява от доказателствата предплащане на разноските за възобновяване на производството за сметка на Terastar Ltd., предвид постъпването им от специалната клиентска сметка на процесуалния представител на дружеството – адв. П., открита на основание чл. 39 от ЗАдв.. По същество касаторът твърди, че в нито един документ, до подаване на въззивната му жалба по настоящото производство, не е посочено като кредитор на несъстоятелността дружество Terastar Ltd. с рег. № 05348226, вкл. в списъка за приети вземания, поради което молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност, като подадена от името на Terastar Ltd. с рег. № 05348336, не изхожда от легитимирана страна - кредитор на несъстоятелността. Ответната страна – „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт „ ЕООД / н. / - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения, които настоящият състав взе предвид при произнасянето си. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на въведените касационни доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Интернешънъл инвестмънт енд дивелъпмънт ЕООД, на основание чл. 632 ал.2 ТЗ, въззивният съд е приел, че молбата за това е депозирана в срока по същата разпоредба и е предявена от съществуващ кредитор, тъй като дружество Terastar Ltd. фигурира в търговския регистър на Великобритания – установено от съда както чрез собствена справка в регистъра, така и от представена разпечатка на публичната му част. Приел е, че в подадената молба по чл. 632 ал.2 ТЗ е допусната техническа грешка, но в останалите документи /действително неупоменато кои / дружеството е изписано с верния си регистрационен номер. За съществено за извода му съображение въззивният съд е посочил, че въззивникът и настоящ касатор не спори, а напротив - твърди, че не съществува дружество Terastar Ltd. рег. № 05348336, т.е. е невъзможно да се касае за подмяна на страна с действително съществуващ друг правен субект, но при безспорно осъществени процесуални действия от правен субект с идентично наименование, седалище и представляващо дружеството лице. Техническата грешка, според съда, не опорочава представителната власт на адв. Г. П.. Съдът е приел, че определеният от съда по несъстоятелността размер на предплатими разноски е внесен от молителя Terastar Ltd., доколкото е постъпил от специалната клиентска сметка на адв. П., разкрита по реда на чл. 39 ЗАдв.. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли съдът служебно, при проверка на правилността на първоинстанционното решение, да приложи императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване ? – допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.1; 2/ Следва ли съдът, служебно в мотивите на решението да се произнесе за нищожността на едностранната правна сделка, обективирана в пълномощно ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза, поради противоречие с ТР № 1/ 27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; 3/ Длъжен ли е съдът да обсъди направените по делото възражения и да се съобрази със съдебно известните факти, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, в рамките на предмета на делото и да изложи правните си изводи ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в т.3 и т. 7 на ППВС № 1/1953 г. и решение по гр.д.№ 4497/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС; 4/ При несъответствие в документ следва ли да се поправи този документ от неговия издател ? – въпросът обосноваван в идентична на горните хипотеза, поради противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 3297/2007 г. на І г.о. на ВКС ;5/ Следва ли физическо или юридическо лице, подало като кредитор молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, да се приеме, че е кредитор, без да е определено еднозначно като правен субект и за което да не са представени документи, от които да е видно на какво основание и в какъв размер има вземания от длъжника по делото ? Прекратява ли се производството по несъстоятелност при молба от лице, за чиято активна процесуална легитимация няма доказателства за вземане ? – допълнителният селективен критерий обосноваван в същата хипотеза, с определения по ч.т.д.№ 305/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС и т.д.№ 4444/2018 г. на САС. В обстоятелствената част на изложението към първия формулиран въпрос е пояснено, че същият е предпоставен от допуснатата от първоинстанционния и повторена и от въззивния съд грешка при обозначаване седалището и адреса на управление на несъстоятелния длъжник, с което касаторът счита, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 12 и чл. 13 ал. 1 на ТЗ. Също, предвид неизискването от въззивния съд на цялото дело по несъстоятелност на „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт„ ЕООД / н. /, страната намира нарушена императивната разпоредба на чл. 263 ал. 5 ГПК – „ След изтичането на сроковете по ал.1 и ал. 3 делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд „. Нарушена се сочи и разпоредбата на чл. 685 ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ - „Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства„. Във връзка с представителството на Terastar Ltd. от адв. П. касаторът се позовава на нарушение на чл. 30 ал.1 и чл. 32 ал. 1 ГПК и на чл. 613а ал.1 ТЗ, а във връзка с извършено плащане от специалната клиентска сметка на адв. П. - на нарушение на чл. 39 ЗАдв.. Сочените от страната, за нарушени, правни норми са неотносими към произнасянето по правния спор и за преценка правилността на въззивното решение досежно установяване предпоставките за възобновяване производството по несъстоятелност. Нито сгрешеното седалище и адрес на управление на страната компрометират правилността на съдебния акт, нито пък самата грешка се явява нарушение на чл. 12 ТЗ, който единствено дефинира понятията „ адрес на управление „ и „ седалище „ на търговско дружество, нито на чл. 13 ал. 1 ТЗ, въвеждащ задължение за самия търговец при водене на търговската му кореспонденция. На ненадлежно представителство, респ. липса на надлежно учредена представителна власт може да се позовава единствено представляваният и неговите универсални правоприемници, не и противната страна. При това същото евентуално рефлектира в съществено процесуално нарушение, водещо до накърнено право на защита на ненадлежно представляваната страна, но не и в неправилност при разрешаването на материалноправния спор, поради неприлагането на императивна материалноправна норма, какъвто е смисъла на разрешението в т. 1 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Нямат отношение към разрешаването на материалноправния спор и разпоредбите на чл. 263 ал. 5 ГПК – касаеща администрирането на въззивната жалба, както и чл. 685 ал. 2 вр. с ал.1 ТЗ - касаещи предявяването на вземания в производството по несъстоятелност. Последната е въведена поради довода на касатора, че няма прието вземане от кредитор Terastar Ltd. с рег. № 05348226, с какъвто единствено регистрационен номер дружество с това наименование е регистрирано във Великобритания. Сам по себе си ,обаче, този довод е останал недоказан, а и евентуален погрешен извод на въззивния съд, за допусната единствено техническа грешка в изписване елемент от индивидуализацията на кредитор, не съставлява нарушение на чл. 685 ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ. Касаторът не сочи приложими за разрешаване на материалноправния спор императивни материалноправни разпоредби, нито процесуални такива, досежно допустимостта на съдебния акт, поради което въпросът му е неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение. Дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий, не се явява обоснован допълнителния такъв с посоченото ТР, тъй като, както вече се посочи, то визира приложението на императивни материалноправни разпоредби за разрешаването на правния спор, а такава относима разпоредба касационната жалба не въвежда. Втори и четвърти въпроси, относими към довода за липса на надлежно учредена представителна власт за процесуалния представител на Terastar Ltd., не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като, както се посочи по-горе, на пороци в представителната власт може да се позовава единствено ненадлежно представляваният и универсалните му правоприемници, не и противната страна, каквато се явява касаторът / ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС - т.2 /. Видно от обстоятелствената част на изложението третият формулиран въпрос е предпоставен от отказа на въззивния съд да събере доказателства за това, че в производството по несъстоятелност на „Интернешънъл инвестмънт енд дивелъпмънт“ ЕООД фигурира единствено кредитор Terastar Ltd. с рег. № 05348336, не и такъв със същото наименование, но с рег. № 05348226, поискани с молба вх. № 14528/29.06.2022 г. от касатора. Последното съставлява касационен довод за процесуално нарушение. Същевременно, допълнителният селективен критерий по същия въпрос се обосновава със съдебна практика, касаеща мотивиране на съдебния акт в съответствие с въведените от страните доводи и възражения. Следователно, дори да се приеме за обоснован общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, необоснован със сочената съдебна практика е допълнителния такъв, а наведените от страната обстоятелства в обосноваване на въпроса изискват формулирането на процесуалноправен такъв с друго съдържание. Петият от въпросите е формулиран в разрив с приетото от въззивния съд, който се е обосновал с идентичност между молителя, заявил искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, и предявилия приети в производството по несъстоятелност вземания правен субект – дружество Terastar Ltd., регистрирано във Великобритания, предвид това и с качество на кредитор. Различието единствено в две цифри от регистрационния номер на дружеството съдът е обосновал с техническа грешка при изписването, видно от вярното му изписване в документи по делото. Логиката на касатора е, че предвид различието в регистрационния номер предявените вземания изхождат от несъществуващ правен субект и във всички случаи не от кредитора, предявил вземания, съответно приети. Напълно логично в тази връзка въззивният съд е акцентирал на обстоятелството, че касаторът не е оспорвал, а напротив - твърди, че не съществува дружество Terastar Ltd. с рег. № 05348336, т.е. е невъзможно да се касае за подмяна на страна с действително съществуващ друг правен субект, но при безспорно осъществени правни действия от правен субект с идентично наименование, седалище и представляващо дружеството лице. Terastar Ltd. с рег. № 05348226 изрично е потвърдило собствените си действия като кредитор на несъстоятелността на „Интернешънъл инвестмънт енд девелопмънт„ ЕООД, а и съдът е упоменал посочването му с верен регистрационен номер в документи по делото. Формулираният въпрос не кореспондира с логиката на решаващите правни изводи, които изискват касаторът да опровергае с други доказателства, а не с различието в регистрационния номер, предявяването на вземания от различен от Terastar Ltd. с рег. № 05348226 правен субект. Дори да се приеме обоснован общия, не е удовлетворен допълнителния селективен критерий. Практика на въззивните съдилища не се обхваща от хипотезите на чл. 280 ал. 1 ГПК, макар че цитираното определение на САС е очевидно посочено с оглед определение по ч.т.д. № 305/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е осъществен инстанционен контрол върху правилността му. Последното, обаче, е относимо към процесуалната легитимация на касатора, като обжалващ решението на съда по несъстоятелността. Не касае въпроса за допустимостта на поправка на техническа грешка, в изписване на част от индивидуализиращи данни за търговец, на каквото по същество се основава въззивното решение досежно процесуалната легитимация на Terastar Ltd.. В., в решението на СГС, за обявяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт„ ЕООД, са коментирани неудовлетворени парични задължения към кредитор Ем Саут Лимитид / M South Ltd. /, каквото наименование, като предишно на Terastar Ltd., фигурира в представената извадка от търговския регистър на Великобритания. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение