Определение № 9 от 21.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение от 20.06.2011 год. по гр.д.№ 3122/2011 год. на Софийски градски съд. С него е отменено решението от 18.01.2010 год. по гр.д.№ 15485/2007 год. на Софийски районен съд отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Столична община - Район „И.” иск с правно основания чл.59 ЗЗД. Искът е предявен за сумата 5050 лв. при условията на частичност. Първоинстанционният съд е приел, че е основателен до размера на 3878.63 лв. Сезиран с въззивната жалба на Столична община, Район „И.”, съставът на СГС е приел, чуе искът е изцяло неоснователен. При проверка по допустимостта на касационното производство, ВКС-ТК констатира следното: Ищецът по делото има качеството на търговец, а при сключването на договора от който произтича вземането, ответникът е упражнявал частноправни, а не публичноправни функции.. Спорът произтича от държането на помещение, предназначено и ползвано за търговски цели. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Касационната жалба е била депозирана след 25.02.2011 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила. Въззивното решение е постановено след изменението на ГПК и неправилното посочване в диспозитива му, че то подлежи а обжалване, не създава висящност на спора пред ВКС. Разноски от ответната страна не са претендирани и не се присъждат. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.