Определение № 10707 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. П. С. от гр. София, чрез адв. К. Москов, против определение № 1232 от 05.07.2024 г. по адм. дело № 377/2024 г. на Административен съд – Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Разрешение за строеж /РС/ № 2112-16/13.12.2019г. на гл. архитект на община Трън, като недопустима и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не попада в кръга на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2,т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, поради което за него не е налице правен интерес за обжалване на разрешението за строеж. Този извод е базиран на представения по делото НА № 12, том II, рег. № 1810, дело № 195 от 2019г, легитимиращ жалбоподателя С. като собственик на УПИ VII-224, кв. 24, по плана на [населено място], община Трън, област Перник, съседен на УПИ V-221, кв. 24, по плана на [населено място], община Трън, област Перник, за който е издадено процесното разрешение за строеж. Не е установено по делото С. да притежава и ограничени вещни права върху процесния УПИ V-221, кв. 24, нито право да строи в него по силата на специален закон. Така постановеното определение е правилно и обосновано. Безспорно е по делото, че с процесното РС е разрешено на Д. С. Я. за извършването на строеж „Пристройка, реконструкция и промяна на предназначението на съществуваща стопанска сграда в „лятна кухня“ и изгребна яма“, в УПИ V-221, кв. 24, по плана на [населено място], община Трън, област Перник, т.е. приложимата хипотеза на чл.149, ал.2 ЗУТ досежно наличието на активна процесуална легитимация за обжалване на РС е тази по т.1. В нормата на чл. 149, ал. 2, т. 1 до т.4 от ЗУТ са посочени изчерпателно заинтересованите лица, имащи право да обжалват РС, като точки 2,3 и 4 в случая са неприложими, тъй като оспорващият С. не твърди и не установява право на собственост или ограничени вещни права в съседния УПИ V-221, кв. 24, както и върху сградата. Следователно, приемайки че жалбоподателят няма правен интерес да оспори РС, административният съд е приложил правилно разпоредбите на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и чл.159,т.4 АПК и обжалваното определение следва да се остави в сила. Доводите в частната жалба касаещи несъобщаването на предходно издадената виза и възстановените строителни книжа, както и законността на съществуващата в УПИ V-221, кв. 24 сграда, са неотносими в това производство, поради което не следва да се обсъждат. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,