Определение № 212 от 22.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2896/2011 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. С определение № 493 от 14 ноември 2011 година, постановено по нахд № 262/2011 година по описа на Районен съд – гр.Кнежа, съдията-докладчик и административен ръководител на съда, е прекратил производството по делото и на основание чл. 43, т. 3 от НПК го е изпратил на Плевенския административен съд за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, поради невъзможност този съд да образува състав. От своя страна, състав на Плевенския административен съд, с определение № 849 от 23 ноември 2011 година, е прекратил образуваното пред него по този повод производство и е изпратил делото на ВКС за произнасяне по искането за промяна на местната подсъдност на делото, съобразно правомощията по чл. 43, т. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането и за възлагане на делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: Искането за промяна на местната подсъдност на делото се основава на разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК, според която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Производството е образувано пред Районен съд – гр.Кнежа, по жалба на М. П. срещу наказателно постановление № 2010-20763/01. 11. 2010 година, на директора на РД за областите Г., Велико Т., Р., Ловеч и П., към Комисията за защита на потребителите. Жалбата е разгледана по същество и е постановено решение от 22. 07. 2011 година, което е отменено по реда на касационния контрол от Плевенския административен съд, с решение от 31. 10. 2011 година и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районния съд. В резултат на това, пред Районен съд – гр.Кнежа е образувано нахд № 262/2011 година, по което е постановено посоченото по-горе определение на съдията-докладчик и административен ръководител на съда – съдия П. Т.. От данните по делото се установява, че същият съдия е разгледал подадената жалба и е постановил решение по делото при първото му разглеждане. Затова по отношение на него са налице основанията по чл. 29, ал. 1, б. „а” от НПК. Вторият съдия от наличния състав на Районния съд – А. А., се е отвел от разглеждане на делото с определение от 26. 01. 2011 година (л. 18 от нахд № 23/2011 година на същия съд). При това положение и след като компетентният съд не може да образува състав за разглеждане на делото, ВКС намира искането за промяна на местната подсъдност за основателно – налице са предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за изпращане на делото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – Районен съд – гр.Червен бряг. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение