Решение № 4836 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1271/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на младши експерт Д. Т. Ц. - командир на отделение в група ОП към РУ - Трън при ОД на МВР - Перник срещу Решение № 1974 от 28.11.2025 г. на Административен съд - Перник по адм. дело № 480/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Д. Ц. иск за обявяване на нищожността на Решение № 913 от 29.05.2025 г., по адм. дело № 208/2025 г. на Административен съд – Перник. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество излага подробни съображения по отношение нищожността на съдебното решение, предмет на спора пред първоинстанционния съд. Намира несъответствие между диспозитива и мотивната част на решението, което е засегнало действителната воля на съда, относно компетентността на органа, издал административния акт. Счита, че доколкото към датата на издаване на оспорената заповед административният орган е разполагал с материална компетентност, то изводите на съда са нелогични и неясни и не кореспондират с наличните доказателства по делото. Обосновава извод, че мотивите на оспореното в настоящото производство решение са неправилни и несъответстващи на материалния закон. Иска съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на Решение № 913 от 29.05.2025 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 208/2025 г. Ответникът не ангажира становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от младши експерт Д. Т. Ц. - командир на отделение в група ОП към РУ - Трън при ОД на МВР – Перник иск за обявяване нищожността на Решение № 913 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 208/2025 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е прогласена нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1342723 от 13.04.2025 година. Със заповедта, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), спрямо Й. М. Й. е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ За да постанови този резултат административният съд приема, че наведените с исковата молба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на решението. Обоснова извод, че решението е постановено от законен едноличен съдебен състав, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити. Приема, че диспозитивът на решението съответства на мотивите му и е подписано от съдебния състав, който го е постановил след проведено открито съдебно заседание. Анализирайки изложените в иска за обявяване на нищожност на съдебното решение аргументи, съдът приема, че същите покриват съдържанието на касационни основания по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс по отношение на неговата правилност. В тази връзка обосновава, че изложеното несъгласие на ищеца с преценката на доказателствата по адм. дело № 208/2025 г. и направените изводи по съществото на спора, не може да обуслови наличие на основание за обявяване нищожност на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. Според чл. 128а, ал. 1 и 2 АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно, като се подават пред съответния административен съд. Според правната теория и константната съдебна практика нищожни са съдебните решения, които не отговарят на изискванията за валидно решение (виж „Българско гражданско процесуално право“, автор проф. Ж. Сталев, изд. „Сиела“, десето преработено и допълнено издание; както „Административно-процесуален кодекс“, автори Ал. Еленков, А. Ангелов, Л. Панов, С. Янкулова и др., изд. „ИК Труд и право“). Валидността е критерият, който води до изключване на хипотезите, обуславящи нищожността. За да е валидно едно съдебно решение следва да е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, да е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, да е изготвено в писмена форма и да е подписано, решението трябва да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание, дори и чрез тълкуване. Единствено наличието на тези непреодолими пороци в правораздавателната дейност може да обоснове обявяване нищожност на съответния съдебен акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2011 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд. В случая Административен съд – Перник е сезиран с иск за обявяване на нищожност на решение, което по силата на изричната разпоредба на чл. 172, ал. 5 ЗДвП е окончателно. Решението, чиято нищожност се иска е постановено от едноличен състав на Административен съд – Перник, който е компетентен да осъществява съдебен контрол върху заповеди за прилагане принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП. Правилно Административен съд – Перник е определил предмета на спора и е посочил, че с иска по чл. 128а АПК пред административния съд се поставя въпросът за валидността на съдебния акт. Както бе посочено по – горе, валидно е онова съдебно решение, което е издадено от съд, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, издадено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил. Съгласно чл. 164 АПК делата за законосъобразността на индивидуалните административни актове се разглеждат в състав от един съдия на съответния административния съд. В случая съдът, правилно е установил, че решението, чиято нищожност се иска, е разгледано в състав от един съдия на Административен съд – Перник и следователно решението е постановено от надлежен състав в пределите на правораздавателната му власт. Освен това решението е изготвено в писмена форма, подписано е от съдебния състав, разпределен да разгледа образуваното дело и който е участвал в откритото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. От съдържанието на процесното решение става ясно, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявеното оспорване и го е уважил като основателно, като е изложил и подробни аргументи за това. Изложеното обуславя извод, че не е налице нито един от посочените пороци, обосноваващи отпадането на съдебния акт от правната действителност. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че съдебната практика на Върховния административен съд е безпротиворечива, че в производството по чл. 128а АПК съдът извършва проверка само и единствено относно валидността на съдебния акт. В този смисъл доводите на касатора по отношение на изложените мотиви в решението по съществото на спора по адм. дело № № 208/2025 г. по описа на Административен съд – Перник не могат да обосноват нищожност на решението. В случая изложените от касатора възражения, са свързани с правилността на постановения краен акт по делото, а не с неговата валидност. Въпросът по отношение на компетентността на административния орган, постановил заповедта за прилагане на административната мярка е неотносим към анализа за валидност на крайния съдебен акт по адм. дело № 208/2025. Искът за нищожност не е средство за преодоляване на необжалваемостта на съдебните актове с възможност за оспорването им на касационните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, която би накърнила признатия от чл. 229, ал. 2 АПК стабилитет на акта. Налага се извод, че първоинстанционният съд е разгледал всички възможни хипотези, при които се приема, че съдебният акт е нищожен и правилно е приел, че те в случая не са налице. Мотивиран е изводът на решаващия съд, че решението, предмет на иска, е действителен съдебен акт и при постановяването му не са допуснати нарушения, основаващи неговата нищожност. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,