Решение № 876 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8343/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна, подадена чрез пълномощника юрк. Роева, срещу Решение 9121/18.06.2024 г., постановено по адм.д.10703/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на БРТД АД е прогласена нищожността на Решение 32-595036/17.10.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, и делото е изпратено като преписка на компетентния орган за ново произнасяне. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда за нищожност на решението, с което е отказано спиране на изпълнението на митническия акт, тъй като в жалбата на дружеството няма доводи и доказателства за нанасяне на непоправима вреда. С оглед това намира, че компетентен да се произнесе е бил именно Директорът на ТД Митница Варна. Отделно, доколкото срещу митническото решение е подадено искане до съда за спиране изпълнението му, по което има окончателно постановен от касационната инстанция акт, счита, че административният съд е следвало да прекрати съдебното производство на основание чл. 130, ал. 2 АПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и прекратяване на образуваното съдебно производство. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът БРТД АД, чрез пълномощниците адв. Мончева и адв. Моллов, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представя доказателства. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е било Решение 32-595036/17.10.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано спиране на производството по предварително изпълнение на Решение 32-558416/15.09.2023 г. към МД с MRN 21BG002002042776R8/07.01.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано приемане на декларирани митнически стойности и са определени допълнителни задължения в тежест на БРТД АД. От фактическа страна, административният съд е установил следното: С искане от 21.09.2023 г., отправено до Директора на Агенция Митници, дружеството е поискало спиране на предварителното изпълнение на посоченото решение, което е било изпратено по компетентност на Директора на ТД Митница Варна. Дружеството е посочило, че основава искането си на обосновано съмнение за несъответствие на Решение 32-558416/15.09.2023 г. с разпоредбите на митническото законодателство, както и че за него ще настъпят непоправими вреди, тъй като установените задължения са необходими за съществуването му. Служебна проверка е установила, че пред Административен съд София-град е образувано дело 9691/2023 г. с предмет Решение 32-558416/15.09.2023 г. При така установените факти, съдът е изложил правни съображения, според които разпоредбите на чл. 221, ал. 2 и ал. 3 ЗМ регламентират различни хипотези, при които може да бъде допуснато спиране на предварителното изпълнение на решенията по чл. 19б ЗМ. Прието е, че в случая дружеството е основало искането си с обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство и с нанасяне непоправима вреда. С оглед това и по силата на чл. 221, ал. 2 ЗМ компетентен да се произнесе е бил Директорът на Агенция Митници, поради което оспореното Решение 32-595036/17.10.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, е обявено за нищожно. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото е изпратено като преписка на компетентния орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебното решение. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 19б, ал. 2 ЗМ решенията по ал. 1 (установяващи митническо задължение и/или други публични държавни вземания) с изключение на случаите по чл. 221, ал. 2 и 3 подлежат на предварително изпълнение. Чл. 221, ал. 1 ЗМ предвижда, че обжалването на решението по чл. 19б не спира неговото изпълнение. Според чл. 221, ал. 2 ЗМ изпълнението на решение по чл. 19б може да бъде спряно по искане на заинтересованото лице от директора на Агенция "Митници" при обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато може да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице. Ал. 3 на нормата предвижда, че когато с решението по чл. 19б се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, неговото изпълнение може да бъде спряно от органа, който го е издал, ако в срока за обжалване на решението бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Обезпечението може да бъде паричен депозит или поръчителство под формата на банкова гаранция. За срока на спирането се дължи законна лихва. Правилен и кореспондиращ с материалите по делото е изводът на административния съд, че с жалба с рег. 32-565403/21.09.2023 г., с която е поискано спиране предварителното изпълнение на Решение 32-558416/15.09.2023 г., искането на дружеството е обосновано с основанията, предвидени в чл. 221, ал. 2 ЗМ, а именно несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство и нанасяне на непоправима вреда. Следва да бъде отбелязано, че това е възприето и в оспореното Решение 32-595036/17.10.2023 г., противно на твърденията на касатора. С оглед това решаващият извод на съда за нищожност на решението, с което е отказано спиране на предварителното изпълнение на Решение 32-558416/15.09.2023 г., е правилен и в съответствие с приложимия закон. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 221, ал. 2 ЗМ изрично предвижда кой е органът, компетентен да се произнесе по искане за спиране на изпълнение на посочените вече основания, а именно Директорът на Агенция "Митници". Основателно обаче е твърдението на касатора, че решението на административния съд е неправилно в частта, с която е разпоредено връщане на делото като преписка на основание чл. 173, ал. 2 АПК. По дело 9235/2023 г. по описа на АССГ е постановено Определение 8287/2023 г., с което искането на дружеството по чл. 166 АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на посоченото митническо решение е оставено без уважение. Определението на административния съд е оставено в сила с Определение 11253/16.11.2023 г., постановено по адм. дело 10358/2023 г. по описа на ВАС, Първо отделение. Установява се, че освен с искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, като задължителна предпоставка за допустимост, съдът е бил сезиран и с оспорване законосъобразността на Решение 32-558416/15.09.2023 г., като е образувано адм. дело 9691/2023 г., по което е налице произнасяне с Решение 16146/05.09.2024 г. съдът е отменил Решение 32-558416/15.09.2023 г. Както вече бе посочено, Законът за митниците дава възможност да се направи искане за спиране на изпълнението на административния акт по реда на чл. 221, ал. 2 и ал. 3. Това обстоятелство не изключва възможността да се иска спиране на изпълнението на административния акт по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК, при установеното различие във връзка с предпоставките за приложимостта на двете правни норми. От една страна, съгласно чл. 45, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, както и съгласно чл. 221, ал. 1 ЗМ, подаването на жалба против митническото решение пред митническите органи, е предпоставка за допустимост на искането за спиране от категорията на абсолютните. (В този смисъл определение 4001 от 12.04.2023 г. на ВАС по адм. д. 2841/2023 г.). От изложеното следва да се приеме, че предвиденият в специалния закон ред за спиране предварителното изпълнение на митническите решения по чл. 19б ЗМ от митническите органи по чл. 221, ал. 2 и 3 от ЗМ се отнася за случаите, когато са оспорени по административен ред. От друга страна, спирането по чл. 166, ал. 2 от АПК предполага отправено искане до съда при образувано съдебно производство по оспорване на административния акт, в срок до влизане в сила на решението, при наличието на възможност за причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда. Опциите не са алтернативни и взаимоизключващи. Правните възможности за защита срещу предварителното изпълнение могат да се реализират съобразно етапите на процесния спор. В конкретния случай се установява, че спорът относно законосъобразността на Решение 32-558416/15.09.2023 г. е отнесен до съда, поради което органът по чл. 221, ал. 2 ЗМ не може да се произнася, тъй като преписката пред административния орган е приключила (в този смисъл Определение 8873 от 26.09.2023 г. по адм. д. 8754 / 2023 г. на ВАС, Петчленен състав, Първа колегия). С оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 АПК в правомощията на съда е разглеждане на делото и исканията, свързани с него, поради което, въпреки констатираната нищожност на акта поради липса на компетентност на издателя му, преписката не следва да се връща на компетентния орган за ново произнасяне. При съобразяване на изложените мотиви, решението на административния съд в частта, с която е прогласена нищожността на митническия акт, следва да бъде потвърдено, а в частта, с която е разпоредено връщане на преписката отменено. Относно изложените в касационната жалба оплаквания за прекомерност на присъдените в полза на дружеството разноски за първоинстанционното производство, настоящата касационна инстанция не е компетентна да се произнесе на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. По разноските: С оглед изхода от спора и навременна претенция, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото претендираният размер не надвишава установения минимум, определен с Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.