Определение № 493 от 27.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 483/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Е. Н. А. - от [населено място] срещу Определение № 366 от 28.ІV.2011 г. по ч.т.д. № 301/ 2011 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. Жалбоподателят излага, че съдът неправилно е приел, че Старозагорският окръжен съд е отхвърлил молбата за издаване на изпълнителен лист, каквато молба няма до окръжния съд, нито има такова произнасяне в определението му, а има жалба срещу първоинстанционното определение за издаване на изпълнителен лист. Като сочи, че окръжният съд се е произнесъл по същество по материалноправния въпрос за валидността на един запис на заповед и че определението попада в обхвата на т.6 от ТР №1/ 17.VІІ.2001 г. на ВКС, жалбоподателят иска определението да се отмени и да се разгледа частната касационна жалба. Поддържа също, че определението противоречи на възприетата от ВКС практика по аналогични случаи, за което сочи определения на ВКС. Ответницата по частната жалба Д. Ж. В. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение. С обжалваното определение, на основание §2 ал.9 от ПЗР на ГПК (Д.в. бр.59/ 20.VІІ.2007 г.), е оставена без разглеждане частна касационна жалба на Е. Н. А. - от [населено място] срещу Определение № 37 от 11.ІІ.2011 г. по ч.гр.д.№ 281/2002 г. на Старозагорски окръжен съд, с което, като е отменил Определение от 30.І.2002 г. по ч.гр.д.№ 238/ 2002 г. на Старозагорски районен съд, съдът е отхвърлил молбата на Е. Н. А. за издаване на изпълнителен лист против Д. Ж. В. - от [населено място] въз основа на запис на заповед за сумата 114 330 лв. - левова равностойност на 52 000 щ.д. към посочените падежи, със законната лихва от 30.І.2002 г. Изложени са съображения, че частната касационна жалба е недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 218а ал. 1 б. ”в” ГПК (отм.) - това са определенията на въззивните съдилища, преграждащи по - нататъшното развитие на производството. Съдът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по законността на акта на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237 б.”д” ГПК (отм.), и като е отменил този акт и е отхвърлил искането на молителя, не се прегражда развитието на производството, с което е изчерпан процесуалният ред за контрол на действията на първоинстанционния съд. Съдът е заключил, че е недопустимо да се обжалват определения на окръжен или апелативен съд, когато същият е действал като въззивна инстанция по отношение на определение за издаване или отказ да се издаде изпълнителен лист, в който смисъл е т. 6 на ТР №1/17.VІІ.2001 г. на ВКС. Обжалваното определение е правилно. Искането за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237 б. ”д” ГПК (отм.), е постъпило в Старозагорски районен съд на 30.І.2002 г. и към датата на влизане в сила на ГПК (Д.в. бр. 59/ 20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.) образуваното производство не е приключило, поради което съгласно § 2 ал. 9 изр.1 от ПЗР на ГПК, нова (Д.в. бр. 50/ 30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), производството се разглежда по реда на отменения ГПК и това е приложимият закон за проверка правилността на определението за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237 б. “е” ГПК (отм.). С определението на Старозагорски окръжен съд, постановено по чл. 217 ГПК (отм.), е отменено първоинстанционното определение, с което Д. Ж. В. - от [населено място] въз основа на запис на заповед е осъдена да плати на Е. Н. А. сумата 114 330 лв. - левова равностойност на 52 000 щ.д. към посочените падежи, със законната лихва от 30.І.2002 г., за което е издаден изпълнителен лист и е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист. Съгласно т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, определенията по чл. 213 б. ”б” ГПК подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби срещу тях, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Правилността на определението на първоинстанционния съд е проверена по същество от въззивния съд, сезиран с частна жалба, който е отменил първоинстанционното определение и е отхвърлил по изложените съображения молбата на Е. Н. А.. Така двуинстанционното производство е изчерпано, поради което определението на въззивния съд не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Като е стигнал до извод, аналогичен на изложения, правилно с обжалваното определение състав на ВКС, ТК е оставил без разглеждане частната касационна жалба, като недопустима. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неправилност на обжалваното определение, защото ВКС неправилно приел, че е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист, каквато молба няма, а въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу първоинстанционното определение. В уводната част на сега обжалваното определение Върховният касационен съд е посочил кои са извършените от въззивния съд действия, чието определение е с диспозитив ”отменя първоинстан -ционното определение и оставя без уважение искането за издаване на изпълнителен лист”. Тъй като определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК и за разглеждане на частната жалба не следва да са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК, неосноветелно жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение противоречи на възприета от ВКС практика, в която други състави са допускали касационно производство по аналогични случаи. Посочените от него съдебни актове нямат отношение към настоящото дело: с Опр. №480/15.VІІ.2009 г. по т.д.№ 384/2009 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение, постановено по иск по чл. 254 ГПК (отм.) че ищецът не дължи сума по запис на заповед, Опр.№7849/23.ХІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 857/ 2009 г. на ВКС и Опр. № 146/23.ІІІ. 2009 г. по ч.т.д.№ 125/ 2009 г. на ВКС са постановени по частни касационни жалби срещу определение, с което е потвърдено разпореждане за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение