Определение № 861 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 738/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение27.12.2012reporting judge Мими Фурнаджиева
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11 март 2011 г., постановено по гр.д. № 4527 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което въззивна жалба вх. № 1048469 от 29 декември 2009 г. на районния съд в гр. София, е върната. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Постъпила е частна жалба от Р. Н. П. и И. Л. И. – двамата от [населено място], против протоколно определение от 11 март 2011 г., постановено по гр.д. № 4527 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което въззивната жалба на П. и И. е върната. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, защото въззивната жалба е написана на 23 декември 2009 г. и в същия ден е била подадена в деловодството, е сложен печат върху нея за дата 29 декември 2009 г.; с дата 23 декември 2009 г. жалбоподателите са изпълнили в срок нареждането на съда и нямат интерес да подават жалбата с един ден закъснение; много грешки са допуснати при администрирането на делото. Ответниците И. Ц. С. и В. Ж. П.-С. – двамата от [населено място], чрез процесуалните си представители адв. Н. Х. и Г. М. сочат доводи за неоснователност на жалбата. С обжалваното определение въззивният съд приема, че на жалбоподателите П. и И. са редовно връчени съобщения за първоинстанционното решение на 14 декември 2009 г.; четиринадесетдневния срок за обжалване на първоинстанционното решение е изтекъл на 28 декември 2009 г. (понеделник), а въззивната жалба е подадена на следващия ден, поради което е просрочена. Частната жалба е неоснователна. Относимите обстоятелства са следните: Решение без номер от 5 август 2009 г., постановено по гр.д.№ 10401 по описа на районния съд в гр. София за 2004 г. е съобщено на частните жалбоподатели на 14 декември 2009 г. чрез тяхна родственица. Въззивната жалба на П. и И. е подадена в съда на 29 декември 2009 г. с вх. № 1048469. За 2009 г. датата 28 декември 2009 г. – понеделник, не е обявена за почивен ден. Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 197 ГПК (отм.), въззивната жалба се подава чрез съда, който е постановил решението в четиринадесетдневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите, ако страната е присъствала, а ако не е присъствала – от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. Жалбоподателите са получили съобщението за изготвеното решение с мотивите чрез своя родственица. Според правилото на чл. 33, ал. 3 ГПК (отм.), срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Следователно, в конкретния случай, срокът за въззивно обжалване на първоинстанционното решение започва да тече на 15 декември 2009 г. и изтича на 28 декември 2009 г. След като датата 28 декември 2009 г. не е обявена за почивен (неприсъствен) ден по съответния ред, то не може да се приложи правилото на чл. 33, ал. 4 ГПК (отм.). Ето защо въззивната жалба, подадена на 29 декември 2009 г., е просрочена. Обстоятелството, че във въззивната жалба подписалите я лица са посочили написването й на 23 декември 2009 г., не променя горния извод, след като липсват каквито и да е данни за това, че жалбата не е подадена на 29 декември 2009 г., както е отразено според щемпела на деловодството на районния съд върху нея, а на друга дата в рамките на законния срок. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение