Решение № 221 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 168/2009 г.

Решение № 221 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 168/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 и чл. 304 ГПК. Постъпила е молба от Г. И. К. и Г. А. К., озаглавена "жалба", за частична отмяна на основание чл. 233 вр. с чл. 231, ал. 1 б. "в" ГПК на решение № 121 от 20.04.2006 г. по гр. д. № 89/05 г. на Районен съд гр. П. С оглед момента на подаване на молбата, съгласно § 2, ал. 12 ГПК тя следва да се разгледа по реда на ГПК обн. ДВ бр. 59/07 г., в сила от 01.03.2008 г. Молителите считат решението за неправилно и молят за отмяната му поради обстоятелството, че с влязло в сила решение са признати за собственици на четири от нивите допуснати до делба с решението което се атакува. Тъй като не взели участие в делбата, тя била нищожна. Като анализира доводите в молбата настоящия състав счита, че соченото основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 4 и чл. 304 ГПК. Ответниците по молбата К. Т. К., М. Т. К. и С. Т. К. оспорват молбата. Останалите ответници не вземат становище. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовани лица и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: Видно е от данните по делото, че К. К. е предявил иск за делба на наследството на Т. Г. срещу наследниците В, С. К., Л. Г., М. К., Ц. К., И. З. и Б. З. Правата си на възстановени собственици установяват с решения № 2* от 07.09.1998 г., № 2* от 07.09.1998 г. и № 2* от 20.06.2003 г. издадени от ОСЗ гр. П. С решение № 121 от 20.04.2006 г. по гр. д. № 89/05 г. Районен съд гр. П. е допуснал извършването на делба на 13 ниви между съделителите, като е определил квотите на съсобственост за всеки един. Молителите са наследници на Г. Д. К., брат на Т. К. С решение № 34 от 21.12.2001 г. по гр. д. № 56/00 г. Районен съд гр. П. е признал за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на наследниците на Т. Г., че М. К., С. К., Г. К., П. К. и В. К. са собственици по наследство от Г. К. на четири ниви и бил отменен нот. акт № 98/55 г. С решение № 537 от 05.01.2004 г. Окръжен съд гр. Б. отменил частично първоинстанционното решение в частта в която е признат за неистински нот. акт № 98/55 г. Оставил е в сила решението в останалата му обжалвана част. С решение № 1* от 01.08.2005 г. ВКС IV ГО е оставил в сила въззивното решение. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Ако делата са между различни страни или касаят различен предмет, няма противоречие между решенията. С правата по чл. 303 ГПК разполагат само лицата, които са взели участие по делото. Молителите не са били страна по делото, затова не могат да искат отмяна на решението на това основание, а и страните и предмета на двете дела не са идентични. Чл. 304 ГПК защитава трети лица, които имат самостоятелни права върху спорния предмет, но не са били конституирани като страни по делото и са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Съсобственик, който не е страна в производство за делба, няма основание да иска отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата, тъй като по отношение на него решението няма сила на пресъдено нещо. Делбата му е непротивопоставима и той разполага с друг път за защита на своите права. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.