Определение № 60181 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3019/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 14/28.04.2021 г. по в. гр. д. № 570/2020 г. Софийският окръжен съд е отменил решение № 89/22.05.2020 г. по гр. д. № 614/2014 г. на Самоковския районен съд в осъдителната част и вмест о това е отхвърлил предявения от Д. И. К. срещу Р. Г. В. иск по чл. 346 ГПК вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 6 238.08 лв., представляваща съответна на квотата на съделителката в съсобствеността стойност на извършени през 2010 г. подобрения в допуснатия до делба имот, находящ се на [улица] [населено място] - ПИ с идентификатор № ..........., а именно: подмяна на дограма, обръщане на прозорци, топлоизолация на таваните, гипсокартон на таваните, направа на мазилка, доставка и монтаж на ъглови первази, циклене и лакиране на дюшеме, боядисване на тавани, както и за заплащане на сумата 2 895.30 лв., представляваща съответна на квотата на съделителката в съсобствеността стойност на извършени през 2010 г. и 2013 г. подобрения в допуснатия до делба имот, находящ се на [улица]в [населено място] - първи етаж от еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ..............., а именно: монтаж на парна инсталация, котле и радиатори, саниране на комини, измазване и боядисване, подмяна на котле на парна инсталация. Касационна жалба срещу въззивното решение е подал Д. И. К., който е изложил оплаквания, че решението е неправилно - основание за касационно обжалване чл. 281, т. 3 ГПК. От ответницата по касация Р. Г. В. е получен писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, но в частта, с която е отхвърлен иск за заплащане на подобрения в допуснатия до делба имот, находящ се в [населено място], [улица], жалбата е недопустима, тъй като в тази част въззивното решение има за предмет иск за парично вземане с цена на иска под 5 000 лева и съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не попада в обхвата на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Във втората фаза на делбеното производство съделителят Д. И. К. е предявил по реда на чл. 346 ГПК искания за сметки, като твърди, че е извършил подобрения, описани в молба от 15.01.2016 г. /л.л. 50-52 по гр. д. № 614/2014 г. на Самоковския районен съд/, уточнени с молба от 03.01.2019 г. /л.л. 123-125 по същото дело/. Тъй като исканията са за парични вземания, възникнали в резултат на ремонтни дейности в два отделни недвижими имота в [населено място]- единият, находящ се на [улица], а другият- на ул. „А. В.” № 8, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че са предявени два обективно съединени иска. Поради това релевантна за допустимостта на касационното обжалване съобразно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е цената на всеки отделен иск, а не сборът от стойностите на двете претенции. В молбата от 15.01.2016 г. съделителят К. твърди, че в имота, находящ се на [улица], е извършил основен ремонт на обща стойност 13 558.96 лева, включващ строително-ремонтни дейности от м. март 2010 г. на стойност 7 782.10 лева, и такива от м. януари 2010 г. на стойност 5 776.86 лева; в имота на [улица] извършил ремонтни дейности на обща стойност 9 068 лева, от които пред 2007 г. заедно с брат си извършили ремонт - монтаж на парна инсталация на стойност 11 000 лева, половината от които са заплатени от него, дейностите от 2013 г. са на стойност 1 250 лева и тези от началото на 2010 г. - на стойност 2 318 лева. Исковите претенции се поддържат и с молбата от 03.01.2019 г., в която се сочи, че от извършените в двата имота подобрения на обща стойност 22 626.96 лева /което представлява сбора на сумите 13 558.96 лева и 9 068 лева/ ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца половината или общо 11 313.48 лева /13 558.96:2 + 9 068:2=6 779.48 + 4534=11 313.48/ в съответствие с нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Това уточнение съответства на трайната съдебна практика на ВКС, според която цената на иска в случай като разглеждания се определя не според стойността на подобренията, а според петитума, който е съобразен с квотата в съсобствеността на съделителя, който претендира обезщетение /напр. определение № 78/18.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1087/2013 г. на ВКС, I-во г. о./. Видно от решение № 268/26.10.2015 г. по гр. д. № 614/2014 г. на Самоковския районен съд, делбата на двата имота е допусната при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки съделител. При това положение цената на претенцията по сметки за имота на [улица] възлиза на половината от общата стойност от 13 558.96 лева на строително-ремонтните дейности /7 782.10 + 5 776.86/ или на 6 779.48 лева. Тази цена е над приетия в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК критерий за необжалваемост, поради което касационната жалба срещу тази част на въззивното решение е допустима. Изводът е формиран при съобразяване на факта, че, предвид тяхното естество и извършването им в един непродължителен период от време - през м. януари 2010 г. и през м. март 2010 г., отделните строително-ремонтни дейности са част от един цялостен ремонт, поради което се касае за две пера на един иск, а не за два обективно съединени иска. Цената на този иск се формира чрез сумиране стойностите на двете пера /7 782.10:2 + 5 776.86:2 = 3 891.05 + 2 888.43 = 6 779.48/. Различно е положението при претенцията за сметки за имота на [улица]. Там става въпрос не за части от един цялостен ремонт, а за отделни строително-ремонтни дейности, от различно естество, извършени през значителни периоди от време: през 2007 г., през 2010 г. и през 2013 г., поради което следва да се възприемат като отделни искове. Видно от молбите от 15.01.2016 г. и 03.01.2019 г., с които претенцията е предявена, дейностите, които ищецът твърди, че е извършил през 2007 г., възлизат на 5 500 лева, през 2010 г. - на 2 318 лева, и през 2013 г. - на 1 250 лева. Цената на всеки иск се определя според квотата на ищеца в съсобствеността- 1/2 ид. ч., при което първият иск е с цена 2 750 лева, вторият- с цена 1 159 лева и третият е с цена 625 лева. Но дори да се приеме, че претенцията за сметки за този имот е предявена чрез един иск, формиран от сбора на три отделни пера, а именно 1/2 от сбора на 5 500 лева, 2 318 лева и 1 250 лева, то цената на иска е 4 534 лева /1/2 от 9 068 лева/, т. е. отново е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК критерий за необжалваемост. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.