Определение № 24 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2010 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. Р. Л.,[населено място], П. област, подадена от пълномощника му адвокат М. Т., срещу въззивно решение №36 от 08.01.2010 г. по гр. дело № 2009/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Данъчната оценка на процесния имот е 37.25 лв. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 ГПК по искове за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху имот размерът на цената на иска е данъчната оценка. Оттук следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с обжалваем интерес до 1000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.