Определение № 1058 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 596/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Й. М., подадена чрез процесуален представител адв. Л. М. против определение № 1430 от 27.12.2024г. постановено по ч.гр.д. № 953/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено разпореждане № 9526 от 30.10.2024г. постановено по гр.д. № 6107/2021г. по описа на Районен съд – Русе. С последния съдебен акт Районен съд – Русе на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК е оставил без уважение молба на Г. Й. М. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу ЧСИ И. Х., рег. № ......, с район на действие този на РОС за неправилно изтеглени от банковата сметка на молителя в ЦКБ – клон Русе суми по образувано изп.д. № 1665/2023г. по описа на ЧСИ И. Х., рег. № 832, по което има качеството длъжник. Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което отправя искане обжалваното определение да се допусне до касационно обжалване, да се отмени, а подадената молба за издаване на обратен изпълнителен лист да се уважи. В изложение към частната жалба поддържа наличие на основания за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима като насочена против неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, а съображенията за това са, както следва: Уредбата кои определения подлежат на обжалване, редът за обжалването им и правилата на функционалната подсъдност се съдържа в Глава XXI на ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона. От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт, както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. В категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. А в кръга на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК попадат всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона. Съгласно чл. 274, ал. 2 от ГПК, функционалната подсъдност при обжалването се определя от това дали определението е постановено за първи път от съда, пред който делото е висящо. Когато определението е първоинстанционно, компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е следващият по степен съд. В чл. 274, ал. 3 от ГПК е уредбата на касационното обжалване на определенията. Въззивните определения подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Подлежащите на касационно обжалване по този ред определения на въззивните съдилища са тези, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, т.е. определенията, подлежащи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по съществото на други производства или се прегражда тяхното развитие. Тези други производства са изброени в ТР № 5 от 12.07.2018г. по т.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС въз основа на очертаване на присъщите им характеристики като обособени самостоятелни, независимо дали протичат предварително, успоредно или след исковото производство; постановените в тези производства актове пораждат собствени правни последици; имат самостоятелен живот, като се проявяват като тяхна възможна част или се развиват съвсем самостоятелно, каквото е производството по издаване на охранителен акт; произнасянето по тях няма привременен характер и с тях се решава въпросът за основателността на искането; в тях и да не се разрешава спор за материално право, се дава или отказва търсената в съответното производство защита; на отчитане в тези производства подлежи значимостта на ефекта на приключващия ги акт и доколко невъзможността за обжалване би осуетила следващите стъпки за защита на съответното право, както и невъзможността да се получи защита и съдействие по друг ред извън съответното производство. Предмет на обжалване с разглежданата частна жалба е въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд, с което е постановен отказ за издаване на обратен изпълнителен лист. Съгласно чл. 245, ал. 3 от ГПК обратен изпълнителен лист се издава на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на решение, впоследствие отменено и постановено ново решение за отхвърляне на съответната искова претенция. С влизане в сила на отхвърлителното решение, след установяване, че длъжникът е понесъл принудително изпълнение без основание, последният може да поиска от съда, постановил отхвърлянето на иска, издаване на обратен /насрещен/ изпълнителен лист. Това въззивно определение не попада в обхвата на определенията подлежащи на обжалване с частна жалба очертан в чл. 274, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, нито в този на подлежащите на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Съгласно разясненията залегнали в т. 3 и т. 4 от ТР № 5 от 12.07.2018г. по т.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК не попада и в обхвата на подлежащите на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. В задължителния акт на нормативно тълкуване е прието, че доколкото се касае за произнасяне по молба за издаване на изпълнителен лист, макар и без наличие на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от ГПК, то за това производство следва да се приложи реда по чл. 405 и сл. от ГПК, вкл. и процесуалните способи за защита срещу въззивното определение за издаване или отказ да бъде издаден обратен изпълнителен лист. Разяснено е, че при произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 от ГПК, съответно при въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение. Според изричната регламентация в чл. 407, ал. 1 от ГПК законодателят е препратил към реда за обжалване на определенията, като не е предвиден касационен контрол за разпореждания, постановени по чл. 406, ал. 1 от ГПК, въз основа на вътрешни изпълнителни основания. Законодателят е предвидил процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 от ГПК – въз основа на актове по чл. 404, т. 2 и т. 3 от ГПК. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 407, ал. 3 от ГПК, препращаща към общия ред за обжалване на съответното разпореждане на съда, от която, по аргумент за противното, се извежда извод за окончателност на реализираната въззивна проверка, осъществена по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК. Обжалваното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за отказ за издаване на обратен изпълнителен лист в производство по реда на чл. 405 вр. 245, ал. 3 от ГПК, не попада в категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил последващ въззивния инстанционен контрол. По тези съображения подадената частна жалба е процесуално недопустима като насочена срещу необжалваем съдебен акт, поради което следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение