Определение № 5912 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4383/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу Определение № 2816/08.03.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение постановено по адм. дело № 2466/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на АПИ срещу Определение №113/11.01.2024 г. на Административен съд (АС) – Плевен по к. а. х. д. № 36/2024 г. и е прекратено производството по адм. дело № 2466/2024 г. по описа на ВАС. С Определение №113/11.01.2024 г. на АС – Плевен, постановено по к. а. х. д. № 36/2024 г. съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспорваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Частният жалбоподател счита, че Определение №113/11.01.2024 г. на АС – Плевен по к. а. х. д. № 36/2024 г. следва да подлежи на обжалване. Оспорва изводите на съда, че е налице аналогия с необжалваемостта на определението за отправяне на преюдициално запитване. Сочи, че спирането на производството по делото накърнява правото му на защита. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на тричленния състав на ВАС за разглеждане на жалбата му по същество. Частният жалбоподател се представлява от юрк. К. Ответникът по частната жалба – „Вал 7777“ ЕООД не изразява становище. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на ВАС, Седмо отделение е установил следното: Производството пред АС – Плевен е било образувано по касационна жалба на „Вал 7777“ ЕООД против Решение № 529/02.11.2023 г., постановено по н. а. х. д. № 1838/2023 г. по описа на Районен съд (РС) – Плевен, с което е потвърден Електронен фиш № 8504562336, издаден от АПИ, с който на „Вал 7777“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лв., за нарушение на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Административен съд - Плевен е установил, че пред СЕС е образувано дело С-61/2023 г. по отправено с Определение от 31.01.2023 г. по к. а. н. д. № 997/2022 г. по описа на АС - Хасково, преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и е приел, че отговорът на поставения въпрос ще определи дали предвиденото в чл. 179, ал. 3а ЗДвП административно наказание, каквото е наложено на санкционираното лице, съответства на изискването по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Съдът е обосновал извод, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания правен спор. Поради това като е приел, че разглежданият пред него спор е идентичен от правна и фактическа страна с поставения в преюдициалното запитване, решаващият състав на АС - Плевен е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/23 г. на СЕС. При така установеното тричленният състав на ВАС е приел, че частната жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. В тази връзка и позовавайки се разпоредбите на чл. 229, ал. 1 АПК, чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК и на предвидената в чл. 633, вр. чл. 144 АПК задължителна сила на решенията на СЕС, е посочил, че забраната за обжалване обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Определението е правилно. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че частната жалба, с която е сезиран е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Изводите му съответстват на приложимата нормативна уредба и към същите на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящата инстанция препраща, без да е необходимо да ги преповтаря. Неоснователно в частната жалба се сочи, че определението е неправилно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и че определение, с което се спира производството по дело, заради отправено по друго дело преюдициално запитване, следва да подлежи на обжалване. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съдебен състав, пред който са поставени същите правни въпроси, във връзка с които е отправено вече преюдициално запитване по друго дело, както е в процесния случай, има аналогични правомощия като съда, който вече е отправил преюдициалното запитване. Преценката дали отговорите на поставени пред СЕС въпроси имат значение за правилното решаване на висящ спор е на решаващия съд и тя не следва да подлежи на инстанционен контрол, защото това би означавало контролиращата инстанция да вземе отношение по съществото на спора извършвайки преценка дали преюдициалните въпроси са свързани с предмета на спора. Определението което обективира преценката на съда да спре производството по делото заради отправено по друго дело преюдициално запитване и с което съответно се спира производството по делото, следва да е изключено от обхвата на инстанционния контрол по аргумент от чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Допускането на съдебен контрол на такова определение на първо място би разколебало единния характер на актовете за спиране поради отправено преюдициално запитване, поставяйки разграничение между тях в зависимост от това дали преюдициалното запитване е отправено от съда, пред който делото е висящо или не и на второ място би позволило извършване на контрол върху неограничимото правомощие на националния съд да се ползва от решенията на СЕС по преюдициални въпроси които счита, че са относими за правилното разрешаване на спора по делото. Предвид задължителността на решението на СЕС не само за съда, а и за всички учреждения в Република България, каквото безспорно е АПИ, спирането на производството по дело, заради отправено по друго дело преюдициално запитване, не ограничава правото на защита на АПИ, каквито съображения са изложени в частната жалба. Обратното със спирането на производството по делото се гарантират правата и законните интереси на всички страни в процеса, защото така се осигурява възможност да се съобрази тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз дадено от СЕС. Като е оставил частната жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото ВАС, Седмо отделение е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав