Определение № 163 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12225/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Василева против определение № 8518/06.10.2023 г., постановено по адм. д. 5054/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата й, прекратено е производството по делото и са присъдени разноски. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът началникът на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) оспорва частната жалба по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 8518/06.10.2023 г., постановено по адм. д. 5054/2023 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на С. Василева против Заповед № РД-15-111/15.05.2023 г. на началникът на ДНСК, с която тя е възстановена на длъжност „главен експерт“ в отдел „Процедури и договори“ в Дирекция „Правна“, с място на работа в ДНСК-Централно управление, длъжностно ниво 7, експертно ниво 3, с ранг III младши, прекратено е производството по делото и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспорената заповед не подлежи на обжалване и за жалбоподателката не е налице правен интерес да я оспорва. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Оспорената пред първата инстанция заповед е издадена по повод искане на С. Василева да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди прекратяване на служебното й правоотношение с отменена по съдебен ред Заповед № РД-15/088/01.06.2022 г. на началника на ДНСК. Заеманата от частната жалбоподателка длъжност преди незаконосъобразното й уволнение е „главен експерт“, отдел „Събиране на вземания, Дирекция „Правна“ при ДНСК с ранг III т.е. наименованието й се различава от това, което е посочено в оспорената пред АССГ заповед. Доколко е налице различие и в системата от функции, отговорности и изисквания за заемане на двете длъжности е въпрос по същество на спора, а не по допустимостта на жалбата, в която се твърди, че държавният служител не е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението, респективно органът по назначаването не му е признал в неговата пълнота правото по чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). От тази гледна точка и при съобразяване с изложените в жалбата твърдения се налага извод, че за С. Василева е налице правен интерес да обжалва заповед на органа по назначаване, за който тя твърди, че не удовлетворява изцяло нейното искане да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност т.е. независимо, че е възстановена на държавна служба е променено служебното й правоотношение, за което съд е констатирал, че е прекратено незаконосъобразно. Цитираната в обжалваното определение съдебна практика независимо, че е между същите страни, е формирана при различна фактическа обстановка – предходното възстановяване на жалбоподателката е на същата длъжност, от която е уволнена, но при отсъствието й в длъжностното разписание т.е. актът, който пряко и непосредствено засяга държавния служител удовлетворява изцяло искането за възстановяване, респективно не е налице правен интерес да оспорва благоприятния акт. В настоящия случай се твърди, че заповедта за възстановяване не кореспондира с искането за възстановяване, а и от външна страна е налице различно наименование на длъжностите, поради което актът на органа по назначаване не е благоприятен за неговия адресат и пряко оказва влияние върху правната му сфера. Синхронизирането на щатно длъжностно разписание, поименно щатно разписание и индивидуалните актове за възникване, промяна и прекратяване на служебни правоотношение с отделните държавни служители, е организационен въпрос, който трябва да бъде решен от съответния орган в администрацията по начин, който да гарантира законосъобразно и реално изпълнение на влезлите в сила съдебни решения. В същия смисъл е и установената съдебна практика при идентични фактически обстоятелства - решение № 3609/13.03.2019 г., постановено по адм.д. 3551/2018 г. по описа на Върховния административен съд и сходни ситуации – решение № 5632/04.05.2017 г., постановено по адм.д. 2151/2017 г. по описа на Върховния административен съд и решение № 10708/09.08.2019 г., постановено по адм.д. 11598/2018 г. по описа на Върховния административен съд. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора и продължаване на съдопроизводствените действия разноски не следва да бъдат определяни от настоящата инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение