Определение № 1976 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба подадена от Б. Тонова – Люцканова чрез адвокат Пенев и Х. Кожухаров чрез адвокат Юруков против Разпореждане № 1156/13.03.2023 г., постановено по административно дело № 1707/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас. С оспореното разпореждане е: 1) отхвърлено искането на жалбоподателите, обективирано в молба с вх. № 2522/10.03.2023 г. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК да бъдат освободени от заплащане на депозит за особен представител; 2) задължени са в 3 – дневен срок от съобщението да внесат по сметка на Административен съд – Бургас, депозит за възнаграждение за назначаване на особен представител на заинтересованите страни, призовани по делото, по реда на чл. 18, ал. 9 АПК; 3) указано е незабавно след внасяна на сумата по делото да бъде представено писмено доказателство за извършеното плащане; 4) предупредени са, че при неизпълнение на разпореждането в срок, съдът ще приложи чл. 92а ГПК, във връзка с чл.144 АПК. В жалбата по същество са изложени възражения, че при констатирани от съдът нередовности на искането за освобождаване от заплащане на депозит за особен представител е следвало да даде указания в тази насока и да предостави срок за изправяне на нередовностите на искането. Направено е твърдение, че обжалваното разпореждане влиза в противоречие с определението, с което е указано внасяне на депозита, доколкото в единия акт на съда се сочи, че следва да се внесат 630 лева, а в другият 1250 лв., като е посочено, че това създава изключителна неяснота относно размера на задължението на жалбоподателите. Иска се отмяна на съдебното разпореждане, ведно със съответните последици. Частната жалба е подадена и от името на „Ви Ви Ем Консепт“ ЕООД, М. Личкова, П. Захариева, Н. Бекташева, П. Иванов, Ц. Иванова, И. Цандев, Е. Цандева, Ю. Дедева, П. Райчев и К. Стоянова, но с Определение № 2919/16.11.2023 г. Административен съд – Бургас е върнал частната им жалба, тъй като в указания срок не са представени писмени доказателства за внесена по сметка на Върховен административен съд държавна такса. С Определение 1183/01.02.2023 г. по административно дело № 583/2024 г. по описа на Върховния административен съд определението за връщане на частната жалба по отношение на посочените 11 жалбоподателя, като правилно и законосъобразно е оставено в сила. Следователно, в настоящото съдебно производство редовни и подлежащи на разглеждане са частните жалби, подадени от Б. Тонова – Люцканова и Х. Кожухаров, който са изпълнили съдебните указания и са внесли дължимата държавна такса. Частната жалба на посочените две лица е процесуално допустима, като подадена в срок и от активно процесуално легитимирани страни. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Установено е по делото, че в съдебно заседание проведено на 15.02.2023 г., на основание чл. 137, ал. 6 АПК съдът е приел, че на заинтересованите страни, призовани чрез залепване на съобщения по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, следва да бъде назначен особен представител на разноски на жалбоподателите и на основание чл. 137, ал. 6 АПК е определил размер на възнаграждението му от 630 лева. С молба с вх. № 2522/10.03.2023 г. жалбоподателите са поискали на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК освобождаване от заплащане на така определения депозит. Поради неизлагане на твърдения за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК и недоказаност на обстоятелства, които да са относими към освобождаването от заплащане на депозит за особен представител, първоинстанционният съд е постановил процесното разпореждане, с което е оставил без уважение искането на жалбоподателите да бъдат освободени от заплащането му. Оспореното разпореждане е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 6 АПК когато съобщаването не може да се извърши поради това, че страната или лицето, което следва да се призове, има неизвестен адрес, съобщението се поставя на таблото за съобщения или се публикува в Интернет страницата на съда за срок не по-кратък от 7 дни. Когато страната е призована чрез залепване на съобщението по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, както и по изречение първо, след като установи редовността на направеното по този начин съобщение, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на жалбоподателя. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Възнаграждението за особен представител не е държавна такса, то може да се отнесе към разноските по делото тъй като може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде надлежно заплатено, в който смисъл е Тълкувателно решение № 6 от 1.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. С оглед на това в случая предварителното внасяне на определеното от съда възнаграждение за особен представител е условие за редовността на подадената жалба, а невнасянето на такова определя съдебното производство за нередовно и е пречка за извършване на последващи процесуални действия, поради невъзможността за надлежно призоваване и участие в производството на заинтересованите страни. Поради което за него са приложими разпоредбите на глава осма от ГПК – такси и разноски, и по конкретно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съгласно която такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Според ал. 3 в случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. В настоящия случая в молбата, с която е поискано освобождаване от заплащане на депозита за особен представител не се съдържат искания, твърдения или доводи за освобождаване от възнаграждението поради затруднено финансово положение на молителите и невъзможност от тяхна страна да го заплатят. Единственият мотив е свързан с размера на определената сума, за която се твърди, че е твърде висока с оглед стандартите на административните производства. Така направеното искане е бланкетно, общо и без конкретни мотиви и твърдения относно обстоятелствата, които са от значение за преценка на обстоятелствата, посочени в закона. Не са представени и доказателства, които да обосноват относимите по чл. 83, ал. 2 ГПК факти. Следва да се вземе предвид също така, че на оспорващите по друга тяхна молба по същото дело за освобождаване от заплащане на държавна такса са дадени указания и срок от Административен съд – Бургас да представят доказателства относно доходите, финансовото и здравословното си състояние, но такива не са предоставени, тоест в кориците на делото не се съдържат каквито и да било доказателства, установяващи невъзможност за заплащане на такси и разноски. Неоснователно е твърдението, че обжалваното разпореждане влиза в противоречие с определението, с което е указано внасяне на депозита, доколкото в единия акт на съда се сочи, че следва да се внесат 630 лева, а в другият 1250 лева, което създавало неяснота относно размера на задължението на жалбоподателите. Размерът на задължението на жалбоподателите много ясно и изрично е посочен в протокола от проведеното на 15.02.2023 г. открито съдебно заседание, като е определен на 630 лева. Другата сума цитирана в обжалваното разпореждане е посочена само и единствено, за да се разясни на страните методът, по който съдът е определил дължимата сума съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 6 АПК. Извършената от съдебният състав преценка по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е правилна и не се нуждае от корекция, поради което оспореното съдебно разпореждане следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение