Определение № 46 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 348/2010 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 22503/07.05.2008 год. на К. Л. П. и В. К. И. за отмяна на влязлото в сила решение от 01.04.2002 год. на СРС,ГК-48 състав,постановено по гр.д. № 2714/2001 год.,с което е отхвърлен установителния иск за собственост по чл.97 ГПК,предявен от П. Д. М. ,О. Ф. М. и В. К. И. против С. о.. Поддържа се, че молителите като наследници на починалия в хода на касационното производство се явява лице, спрямо което решението има сила и тъй като наследодателят им не е участвувал в производството, това обуславя наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна не заявяват становище по чл.306 ал.3 ГПК за нейната допустимост. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: С решение от 05.02.2008 год.,постановено по гр.д. № 1109/07 год. ВКС,ІV г.о., е потвърдил решение от 29.11.2006 год. по гр.д. № 4563/2002 на СГС,ІІ”в” отделение,с което е оставено в сила решението на СРС,ГК-48 състав,постановено по гр.д. № 2714/2001 год.от 01.04.2002 год. Тъй като молбата за отмяна е постъпила след 1.03.2008 год.по аргумент на §2 ал.3 ПЗР на ГПК/ДВ бр.59/2007год./за нейната допустимост и редовност е приложим реда на новия ГПК. Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото/чл. 216, ал. 2 ГПК, аналогичен на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.), т.е. само ако силата на присъдено нещо на решението му е противопоставима и за него не съществува друга възможност за защита на притежаваните от него права, вкл. чрез предявяване на същия иск или чрез оспорване в друго производство на правата на участвуващите в производството по делото лица. Отмяната по чл.304 ГПК е самостоятелно, извънинстанционно производство и преценката за допустимост на молбата – срок,такса,страни,наличие на влязъл в сила съдебен акт,по отношение на който способът е приложим се извършва от настоящата инстанция съобразно правомощията по чл.307 ГПК Молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане,тъй като е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Този срок започва да тече считано от постановяване на решението от ВКС-05.02.2008 год.,с оглед данните по делото за узнаването му/молба за отмяна вх. №22325/30.04.2008 год. Молбата за отмяна е постъпила в съда на 07.05.2008 год.,т.е.след допустимия законен срок по чл.305 ГПК,поради което е просрочена и не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Водим от изложените съображения на основание чл.307 ал.1 ГПК във вр.чл.304 ГПК Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение