Решение № 10371 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2017 г.

Решение № 10371 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния представител, против решение № 5102/2.08.2017 г. по адм. дело № 3882/2017 г. на Административен съд - С.-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Й. С. Т., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 3882/2017 г. на Административен съд - С.-град е образувано във връзка с решение № 4549 от 12.04.2017 г. по адм. дело № 13791/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, постановено в производство по чл. 237 и сл. от АПК, с което на основание чл. 239, т. 1 от АПК е отменено решение № 8111 от 22.12.2014 г. по адм. дело № 12260/2013 г. на Административен съд - С.-град, оставено в сила с решение № 5025 от 26.04.2016 г. по адм. дело № 3903/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав . С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отменил по заповед № Л-9951/12.11.2013 г., издадена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с която, на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2-ро и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража във вр. чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР , на Й. С. Т. - надзирател II-ра степен, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по спора и подробно описал същите в обжалваното решение. Според обстоятелствената част на оспорената пред административния съд заповед, деянието, за което на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" се заключава в следното: На 12.09.2013 г., около 05:30 часа полицай Тончев е пътувал в лек автомобил, с посочени марка и регистрационен номер, седнал на предна дясна седалка до водача, като по "Околовръстен път", в близост до разклона за с. Ч., автомобилът е спрян за проверка от органи на МВР. Водачът на автомобила Д. С. К. е представил свидетелство за управление на МПС и лична карта, а жалбоподателят се е легитимирал със служебната си карта в качеството си на служител на ГДИН. Независимо от това, полицейските служители изискали документите на водача. След направена справка в АИС на МВР се е установило, че данните в представените от него документи не отговарят на данните от АИС - МВР, при което водачът е направил опит да избяга, но е заловен. Жалбоподателят и водачът на МПС са отведени в 02 РУП-СДВР за допълнителна проверка и са задържани за срок от 24 часа. При направена справка в БДС се е установило, че водачът е Д. С. К., който към задържането му е бил обявен за общодържавно издирване поради влязла в сила присъда "лишаване от свобода". По случая е образувано досъдебно производство № 15132/13 г. по описа на 02 РУП-СДВР и служителят е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), за това, че е направил опит да спомогне на Д. С. К. - извършил престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, да избегне спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с Комаров преди да е извършил самото престъпление, като се е легитимирал пред полицейски служител със служебната си карта, издадена от ГДИН, с цел да предотврати извършването на полицейска проверка спрямо Комаров, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Тези неправомерни деяния на полицай Тончев са станали достояние на други правоохранителни органи и институции, както и на служители от ГДИН и са дали основание за ангажиране на наказателната отговорност на служителя. Тези деяния на служителя са квалифицирани като несъвместими с етичните правила по чл. 13 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, с които се уронва престижът на службата, за което носи дисциплинарна отговорност и му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" . По делото е приложена присъда от 11.05.2014 г., постановена по н. о. х. д. № 2658/2014 г. на Софийски районен съд, с която подсъдимият Й. С. Т. е признат за невиновен в това, че на 12.03.2013 г., около 5.30 часа в гр. С., на Околовръстен път в близост до с. Ч., е направил опит да спомогне Д. С. К. - извършил престъпление по чл. 316 вр. Чл. 308, ал. 2 НК, да избегне спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с Комаров преди да е извършил самото престъпление, като се е легитимирал пред полицейския служител С. Р. В. със служебната си карта, издадена от ГДИН с цел да предотврати извършването на полицейска проверка спрямо Д. С. К., като Й. С. Т. е полицейски орган и деянието е останало недовършено по независещи от Й. Т. причини, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Присъдата е потвърдена с решение на въззивната инстанция, постановено по в. н. о. х. д № 3243/2015 г. на Софийски градски съд, като присъдата е влязла в сила на 16.03.2016 г. Както се посочи по-горе, с решение № 4549 от 12.04.2017 г. по адм. дело № 13791/2016 г., Върховният административен съд, петчленен състав, в производство по отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 8111 от 22.12.2014 г. по адм. дело № 12260/2013 г. на Административен съд - С.-град, потвърдено с решение № 5025 от 26.04.2016 г. по адм. дело № 3903/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което жалбата на Й. Т. срещу уволнителната заповед е била отхвърлена, е приел, че е налице тъждество на фактическите обстоятелства, релевантни към ангажиране на наказателната и дисциплинарна отговорност на служителя. Съдът, след като подробно проследил проведената дисциплинарна процедура, правилно е приел, че същата е спазена, поради което обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила. Въз основа на коректен и обстоен анализ на доказателствения материал, съдът е извел правно издържан извод за отсъствие на изискуемото съдържание на акта, т. к. в същия не са посочени конкретни действия и/или бездействия на служителя, които обективират неправомерно поведение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност; не е изяснена формата на вината, доколкото не са разграничени простъпките на служителя в контекста на описаната фактическа обстановка; не е посочено в какво се изразяват нерегламентираните контакти с криминалнопроявени лица и въз основа на какви точно доказателства е установено наличието на такива контакти с такива лица, при положение, че в преписката не са събрани категорични данни в тази насока. Вярно е отчел, че от данните по административната преписка не е установено действията му по легитимиране със служебна карта и последващите такива по време на проверката да са били насочени към осуетяване извършването на същата. При тези съображения съдът е намерил, че в заповедта не са изложени точни и ясни фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание, установяващи нарушение на цитираните в същата правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служите от ГДИН. На следващо място, съдът е достигнал до правилния извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно е посочил, че привличането на служителя в качеството на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер не е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Дисциплинарната отговорност е независима от наказателната, но както е посочил съдът, в случая не са описани каквито и да било действия или бездействия на служителя, с които същият е допуснал нарушение на етичните правила и е уронил престижа на службата. Вменените му дисциплинарни нарушения, формулирани в оспорената заповед, се припокриват с фактическия състав на престъплението по Наказателния кодекс, за което му е повдигнато обвинение и впоследствие - оправдан с влязла в сила присъда. Съгласно правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При положение, че с влязла в сила присъда е установено, че държавният служител не е извършил от обективна и субективна страна деянията, за които му е повдигнато обвинение, и които са послужили като основание за издаване на оспорената заповед, съдът е извел правилен извод, че служителят не е извършил и тежко нарушение на служебната дисциплина. Етичните правила на чл. 13 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН задължават служителя да пази доброто име на институцията, която представлява и при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот да следва поведение, което не уронва престижа на службата. Етичните норми са бланкетни, поради което във всеки отделен случаи следва да се посочи по какъв начин са нарушени, с конкретно изложение на действията/бездействията на служителя в разрез с морално-етичните правила, предизвикали компрометиране авторитета на службата. Както правилно е установил съдът, в заповедта не са описани други действия на служителя, извън тези осъществяващи състав на престъпление по Наказателния кодекс. С. като с влязла в сила присъда е прието, че държавният служител не е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, същото поведение не обективира нарушение на етичните правила, съответно не може да се квалифицира като тежко дисциплинарно нарушение, за което се следва дисциплинарно наказание "уволнение". Решаващият съд е изложил убедителни мотиви в тази насока, основани на релевантните факти по делото и се подкрепят от касационната инстанция. Доводите и възраженията на касационния жалбоподател реферират към законосъобразността на обжалваната пред административния съд заповед, същите са били предмет на обсъждане от съда, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Обсъдени са също и възраженията във връзка с направените разноски от жалбоподателя (сега ответник по касация), поради което оплакванията за липса на мотиви в тази част на съдебния акт също са неоснователни. Въпросът за размера на същите не е предмет на обсъждане в касационното производство, като исканията в тази насока е следвало да се реализират по реда на чл. 248 ГПК. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация Й. С. Т. следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.