Определение № 4562 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба на П. Т. З., чрез адв. Б. Бойчев с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Ответникът – общински съвет Пловдив, изразява становище за неоснователност на искането. Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежна страна, с оглед което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 2131/24.02.2026 г., постановено по адм.д. № 6982/2025 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение е обезсилено решение № 4309/12.05.2025 г., постановено по адм. д. № 2726/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, като е оставена без разглеждане жалбата на П. Т. З. срещу т. 8 и т. 9 от приложение № 8.2 – цени на услуги, предоставяни от регионална народна библиотека Иван Вазов Пловдив от Наредбата на общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, и производството по делото е прекратено в тази част. С решението е отхвърлено, като неоснователно искането на общински съвет Пловдив за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз с поставените въпроси. Със съдебния акт П. Т. З. е осъден да заплати в полза на общински съвет Пловдив разноски в размер на 1058, 37 евро за двете съдени инстанции. В мотивите на касационното решение е прието за неоснователно направеното от ответника по касация възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Установява се от доказателствата по делото, че в първоинстанционното производство от общински съвет Пловдив е представен отговор по жалбата на П. З., в който е обективирано искане за присъждане на съдебните разноски сторени в производството. По делото е налично и приложено пълномощно от общински съвет Пловдив за адв. Йотова. Същата се е явила в проведеното пред административния съд открито съдебно заседание на 18.02.205 г., като е взела активно участие и е изразила подробни съображения по допустимостта и основателността на оспорването. На лист 516 и сл. от административното дело е приложен списък по чл. 80 от ГПК на сторените от страната разноски за адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие от 06.12.2024 г. с предмет процесуално представителство по адм.д. № 2726/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив и уговорено възнаграждение на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега наредба за възнаграждения за адвокатска работа) в размер от 1000 лв. Във връзка със заплащането на уговорените разноски е представено платежно нареждане за преведената сума по банков път от 07.02.2025 г. От страна на процесуалния представител са представени подробни писмени бележки, в който също е заявена претенция за присъждане на разноски. Пред касационната инстанция от страна на общински съвет Пловдив, в качеството му на касатор е заявена претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в касационната жалба. По делото е представен договор за процесуално представителство на адв. Йотова пред касационната инстанция, списък по чл. 80 от ГПК на разноските, договор за правна защита и съдействие с предмет изготвяне, подписване и подаване на касационна жалба срещу решение № 4309 от 12.05.2025 г. по адм.д. № 2726/2024 г. на Административен съд Пловдив, както и осъществяване на процесуално представителство и правна защита в производството пред Върховния административен съд. В договора е уговорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега наредба за възнаграждения за адвокатска работа) в размер от 1000 лв. Представено е платежно нареждане за преведената сума по банков път от 30.05.2025 г. От касационния жалбоподател е депозирана писмена молба за даване ход на делото с подробно изложение по основателността на оспорването, в която отново е заявена претенция за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Установява се от данните по делото, че в първоинстанционното производство с искова молба от 27.12.2024 г. П. З. е повдигнал възражение за недължимост на адвокатския хонорар при какъвто и да е изход на делото или алтернативно за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Пред касационната инстанция с писмения отговор по касационната жалба от П. З. отново е направено възражение за недължимост на адвокатския хонорар при какъвто и да е изход от делото или алтернативно за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В писмена молба за даване ход на делото отново са обективирани същите възражения. В депозираното искане за изменение на решението в частта за разноските от П. З. е направено възражение за недължимост на адвокатския хонорар при какъвто и да е изход на делото или алтернативно за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК. При тази фактическа установеност настоящият касационен състав съобрази, че доколкото в частта за разноските решението е с характер на определение, то за изменението му следва да се осъществили обстоятелствата по чл. 253 от ГПК. Не е настъпила промяна на обстоятелствата, при съобразяване на които е постановен съдебния акт, постановяването на съдебния акт не е резултат на грешка или пропуск. Неоснователно е възражението за недължимост на адвокатския хонорар при какъвто и да е изход от делото. Смисълът на отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 АПК, е те да бъдат заплатени на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, включително и с прекратяване на производството по делото, при своевременно заявена претенция за това и осъществена процесуална защита от упълномощен в случая адвокат, които предпоставки несъмнено са налице. Съгласно текста на чл. 143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ. Правото на разноски включва и направените такива за адвокатско възнаграждение по силата на субсидиарно приложимата норма на чл.78 от ГПК, тъй като съгласно чл.17, ал.3 от АПК административният орган може да бъде представляван пред съда и по пълномощия по реда на ГПК - чл.32 от ГПК. Въз основа на предвиденото в чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 1000 лева. В процесния случай присъдената в полза на касатора сума, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции е в размер на предвидения минимум. При определяне на разноските е съобразен изхода от спора, както и представените доказателства за реалното им осъществяване, така също и сложността на правния спор и обема на осъществената от пълномощника на общински съвет Пловдив процесуална защита пред двете съдебни инстанции. Неоснователно е възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че липсват основания за изменение на постановеното решение в частта му относно присъдените разноски чрез намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, като същия е в съответствие с критерия по л. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В цитираната разпоредба от ГПК е предвидено право на страната да възрази срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение поради прекомерността му, но съдът не е обвързан при всички случаи да уважи така направеното възражение, защото преценката дали заплатеното по делото, адвокатско възнаграждение, е съответно на действителната фактическа и правна сложност на делото е негова, както и преценката за осъществения обем процесуално представителство, а не на страната. В процесния случай въведеното от П. З. възражение за прекомерност е бланкетно, като не са изложени дори твърдения за липса на фактическа и правна сложност на спора. В решението, чието изменение се иска, съдът изрично се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност, като е възприел същото за неоснователно. Настоящият състав е съобразил фактическата и правна сложност на делото, като за конкретния случай тя се определя от предмета му, както и обема на осъществената правна защита и съдействие от процесуалния представител на общински съвет Пловдив, които несъмнено обосновават размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Следва да се съобрази, че предвидените в Наредба №1/09.07.2004 г размери на адвокатските възнаграждения установяват минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на възнаграждението, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания интерес. Претендираният размер на адвокатския хонорар не е прекомерно завишен, като същия се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При определянето на размера на възнаграждението за адвокат, е налице съобразяване с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022. Съгласно т. 2 от диспозитива на това решение, чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията, с оглед на целта по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, параграф 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумение и практики. Размерът на присъдените разноски е съобразен и с § 1а, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съобразени са извършените процесуални действия и развитието на производството. По изложените съображения, настоящият съдебен състав установява липсата на правно основание за изменение на решение № 2131/24.02.2026 г., постановено по адм.д. № 6982/2025 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение в частта за разноските, което обуславя отхвърляне на искането. В подкрепа на твърденията си за недължимост на адвокатското възнаграждение в полза на административния орган при какъвто и да е изход от спора в искането за изменение на решението в частта за разноските е обективирано доказателствено искане към съда да изиска от председателя на Народното събрание, да представи всички материали в това число: предложение, мотиви, цели, доклад и протоколи от заседания на правната комисия по изменението на чл. 143 от АПК, обн. ДВ, бр. 15 от 19.02.2009 г. Така формулираното доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение, доколкото това е производство по искане за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, по делото е постановено съдебно решение, в хода на производството пред тази съдебна инстанция страните са направили своите доказателствени искания. Съобразява се и чл. 219, ал. 1 от АПК, който дава възможността за допускане на писмени доказателства за установяване на касационните основания. В производството по чл. 248 от ГПК, съдът се произнася съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства. Събирането на доказателства приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по съществото на спора. Следователно във фазата на устните състезания събирането на доказателства вече е приключило. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, като следва, също като него, включително и по отношение на исканията за събиране на доказателства да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение,