Определение № 434 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12329/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Филипов от [населено място], чрез адв. Гюнджиев, срещу определение №2180/17.11.2023 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. № 839/2023 година, с което е оставено без уваженето искането му за отмяна на допуснато с разпореждане по чл. 60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на Заповед №1116з-28/19.05.2022 година на Началник Сектор "Пътна полиция" към Отдел "ОП" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград. Доказателствената тежест за актовете по чл. 60, ал.1 от АПК била върху административния орган. Цитирането на текст от разпоредбата на чл. 60, ал.1 от АПК не било равносилно на мотивиране на същата. Органът не изложил съображения защо приема, че следва да се допусне предварително изпълнение на заповедта. Прави искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да се отмени допуснатото с разпореждане по чл. 60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на Заповед №1116з-28/19.05.2022 година на Началник Сектор "Пътна полиция" към Отдел "ОП" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград. Претендира разноски по представен списък. Ответникът, Началник Сектор "Пътна полиция" към Отдел "ОП" при Оластната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград изразява становище за неоснователност на частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните изводи от правна страна: Предмет на съдебен контрол пред АС гр. Благоевград е допуснато с разпореждане по чл. 60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на Заповед №1116з-28/19.05.2022 година на ВПД Началник Сектор ПП към отдел ОП при ОД на МВР - Благоевград. Със сащата заповед се възобновява административното производство по Заявление на Б. Филипов от 23.02.2023 година за издаване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство и се "обявява за изземване" издаденото такова на 25.02.2023 година. Заповедта е с правно основание чл. 100 и чл. 99, т.1 и т.2 от АПК. Настоящата инстанция счита, че за преценка основателността на жалбата следва да се направи разграничение между институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК. Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В хипотеза на чл. 60 АПК, каквато е настоящата, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини. Изводите на първоинстанционния съд в частта досежно разпределението на тежестта на доказване в случая са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.1 АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция. Ал.2 на същата разпоредба посочва, че разпореждането за предварително изпълнение се мотивира. В случая, органът е допуснал предварително изпълнение на заповедта с правно основание чл. 100 и чл. 99, т.1 и т.2 от АПК, като единствено е преписал част от текста на чл. 60, ал.1 от АПК, посочвайки, че предварителното изпълнение се допуска, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, и поради опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта. Тези изводи от правна страна не са обосновани, като органът не е посочил мотиви, които от фактическа страна да субсумират сочената предпоставка. Немотивираността на разпореждането е в нарушение на чл. 60, ал.2 от АПК и обосновава извод за незаконосъобразност на същото. Като е приел, че тежестта на доказване е върху заявителя, който не е доказал настъпването на значителни или трудно поправими вреди, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друг, с който да се отмени като немотивирано волеизявлението на органа за допускане на предварително изпълнение на процесната заповед. Предвид изхода на спора, на частния жалбоподател се дължат разноски по представен списък в размер на 1590 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 235, ал.1 от АПК съставът на Върховния административен съд