Решение № 8983 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11203/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас (ОД на МВР Бургас) със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. Христо Ботев 46, срещу Решение 875 от 29.09.2023 г., постановено по адм. дело 792 по описа на Административния съд Бургас за 2023 г. С обжалваното решение ОД на МВР Бургас е осъдена да заплати на П. Р. К. сумата от 140, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, вследствие отменен, като незаконосъобразен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба, серия К, 5847442, издаден от ОД на МВР Бургас, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), установено с автоматизирано техническо средство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2023 г. до окончателното й плащане. Наред с това, ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца разноски по делото в размер на 410, 00 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като навежда касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява становище, че в конкретния случай, не са налице всички предпоставки от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Счита, че с плащането на част от размера на глобата, е налице неблагоприятно финансово разместване на активите в имуществената сфера на ищеца и ответник по касация, но подчертава, че това разместване се дължи на доброволния му избор да заплати съответната сума, доколкото глобата по процесния фиш е била неизискуема и плащането е реализирано преди датата на влизане в сила на съдебното решение, с което този фиш е отменен. Твърди, че ищецът не е сезирал МВР с искане за възстановяване на платената част от глобата след отменителното съдебно решение, въпреки наличието на публично оповестен специален ред в този смисъл. По тези съображения иска отмяната на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът П. Р. К. с [ЕГН] и постоянен адрес в София, [жк], [адрес] я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им. Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд Бургас е приел, че е сезиран от П. К. с искова молба против ОД на МВР Бургас с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на Областната дирекция да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на платени от него 140, 00 лв., която сума представлява 70 на сто от размера на наложената му глоба по отменен с Решение 173/06.03.2023 г. по НАХД 5049/2022 г. на Районен съд Бургас ЕФ за налагане на глоба за нарушение по ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, 5847442, издаден от ОД на МВР Бургас, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение на Районен съд Бургас 19.04.2023 г. до окончателното му плащане. Съдът е установил следната фактическа обстановка: С ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, 5847442, издаден от ОД на МВР Бургас, на К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП. След получаване на ЕФ ищецът платил 70 на сто от размера на наложената му глоба или сумата от 140, 00 лв. копие на разписка 0600017528214396 от 30.12.2022 г. (л. 7 от адм. дело 792/2023 г. по описа на Административния съд Бургас). К. обжалвал ЕФ, като по жалбата му в Районен съд Бургас е образувано НАХД 5049/2022 г. С Решение 173 от 06.03.2023 г., постановено по това дело, ЕФ е отменен, като незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила л. 8-9, пак там. Това решение на районния съд е влязло в законна сила на 19.04.2023 г. (справка на л. 10, пак там). С оглед влязлото в сила съдебно решение, с писмо, рег. 769000-12238/23.05.2023 г. (л. 29 от първоинстанционното дело), от сектор Пътна полиция при ОД на МВР Бургас информирали ищеца и ответник по касация за възможността да подаде искане за възстановяване на заплатената по процесния фиш сума в размер на 140, 00 лв. По делото няма данни за връчване на писмото. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, от правна страна, че предявеният от К. против ОД на МВР Бургас иск за имуществена обезвреда с цена 140, 00 лв. е процесуално допустим, а по същество основателен. Счел е, че по делото се установяват всички кумулативно изискуеми предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ отменен по надлежния ред ЕФ, издаден от държавен орган при упражняване на административнонаказателна компетентност и настъпили за ищеца вреди (претърпяна парична загуба), в пряка причинно-следствена връзка с този незаконосъобразен акт. Посочил е, че ако отмененият фиш не е бил издаден, ищецът не би заплатил част от стойността на наложената му по него глоба. Преценил е, че въведените от МВР Указания за реда за възстановяване на средства, внесени за погасяване на задължения за нарушения по ЗДвП и Кодекса за застраховането (извадка от Интернет страницата на МВР на л. 8-10 от касационното дело) не представляват специален начин на обезщетение по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Отделно от това съображение, се е мотивирал, че сумата по иска на К. не подлежи на възстановяване по правилата на чл. 128 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С тези мотиви, съдът е уважил главната искова претенция на ответника по касация. За основателна е приел и акцесорната му претенция за присъждане на законна лихва за забава върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен ЕФ до окончателното заплащане на сумата по главницата. Позовал се е на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. д. 3/2004 г. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Така постановеното решение е правилно като краен резултат относно главния иск, макар и при неправилна правна квалификация на този иск. В конкретния случай е осъществен фактическият състав на чл.301 АПК. Съгласно посочената разпоредба: