Определение № 9046 от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6507/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на А. А. С. срещу определение № 4788 от 10.05.2024г., постаовено по адм.д. № 4349 по описа за 2024г. на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение на Съвета по гражданството при Министерство на правосъдието, обективирано в Протокол № 48 / 2023г от заседание, проведено на 6.07.2023 г. с която се дава мнение да не бъде уважена молбата на жалбоподателя за придобиване българско гражданство. Релевира оплакване за неговата неправилност и и ска отмяната му. Ответникът - министър на правосъдието оспорва основателността на частата жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на А. А. С. срещу решение на Съвета по гражданството при Министерство на правосъдието, обективирано в Протокол № 48 / 2023г от заседание, проведено на 6.07.2023 г. с която се дава мнение да не бъде уважена молбата на жалбоподателя за придобиване българско гражданство. Съдът е приел, че оспореното решение не носи белезите на индивидуален административен акт и е приложил разпоредбата на чл. 1591 т.1 АПК ,, като е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е посочил процедурата и органите, натоварени по закон с компетентност във връзка с придобиването на българско гражданство. Производството във връзка с българското гражданство е уредено в глава пета от ЗБГ. Съгласно чл. 29, ал. 1 от същия закон придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство се извършва по молба на заинтересуваното лице, подадена лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическото или консулското представителство на Република България. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗБГ, при Министерството на правосъдието има Съвет по гражданството, който съгласно, ал. 3 на същата норма, дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност". Съгласно чл. 34 ЗБГ Министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. В чл. 36 ЗБГ е предвидено, че придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република България. Указът влиза в сила от деня на издаването му. Съобразно чл. 35, ал. 5 от Закона за българското гражданство, на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс подлежат единствено непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по чл. 35, ал. 1 от Закона за българското гражданство и прекратяването на производството пред министъра, като съдебният контрол е ограничен само и единствено до движението на делото. От анализа на законовата уредба става ясно, че съветът по гражданството има правомощие да дава мнение по искането за придобиване на българско гражданство и то не представлява инидвидуален административен акт по см. на чл. 21, ал.1 АПК. Същото не подлежи на контрол за законосъборазност, поради което съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 159, т.1 АПК и е и оставил без разглеждане жалбата А. А. С. решение на Съвета по гражданството при Министерство на правосъдието, обективирано в Протокол № 48 / 2023г от заседание, проведено на 6.07.2023 г. с която се дава мнение да не бъде уважена молбата на жалбоподателя за придобиване българско гражданство. Предвид изложеното, определението на Административен съд - София град следва да се остави всила като правилно и обосновано. Водим от горното, Върховният административен съд