Определение № 197 от 20.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2017 г.

Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с 274, ал.1, т.2 ГПК. С определение на Софийски апелативен съд от 08.02.2017 година е отказано предоставянето на правна помощ на молителя К. И. Б. за осигуряване на безплатна адвокатска помощ за изготвяне на изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на разпореждане № 3704 от 07.11.2016 г. по ч.гр.д. № 5183/2016 г., както и за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по частната жалба срещу разпореждането. Частна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила от К. И. Б.. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е процесуално допустима – обжалваният съдебен акт подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С молба от 20.01.2017 г. К. И. Б. е поискал да му бъде предоставена правна помощ за изготвяне на изложение за допускане на касационно обжалване на разпореждане № 3704 от 07.11.2016 г. по ч.гр.д. № 5183/2016 г., както и за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по частната жалба срещу разпореждането. Към молбата е приложена декларация по чл. 83, ал.2 ГПК, в която е отразено, че молителят не реализира доходи от заплата, наеми, аренда, девиденти от акционерни дружества и пр. източници; дяловете му в търговски дружества са запорирани и очаква отпускане на инвалидна пенсия поради влошено здравословно състояние. С определение от 08.02.2017 година, Софийски апелативен съд е оставил молбата без уважение, приемайки, че не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 4 ЗПП и чл. 83, ал.2 ГПК, тъй като по партидата на молителя в А. са вписани недвижими имоти (два апартамента в София и вилен имот в С.-Д.), от които би могъл да реализира доходи. Взето е предвид и обстоятелството, че молителят е ищец по дела със заявени права върху множество поземлени имоти в [населено място], м. С.. Прието е, че при така установените обстоятелства на молителя не следва да се признае, че не притежава достатъчно средства за внасяне на държавна такса от 15 лева по подадената частна жалба и за ангажиране на адвокат за изготвяне не изложение за допускане на касационно обжалване. Определението е законосъобразно. Преценката на обстоятелствата по чл. 23, ал. 4 ЗПП и чл. 83, ал. 2 ГПК е правилна. Имущественото състояние на лицето позволява да заплати минималната държавна такса от 15 лева, както и адвокатско възнаграждение за изготвяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. Молителят е собственик на няколко недвижими имота, т.е. притежава достатъчно имущество, от което да реализира доход, осигуряващ му възможност за заплащане на разходите по дело със заявена претенция от 21600000 лева (цена на иска за неимуществени вреди, предмет на гр.д. №137/2016 г. на Пернишки окръжен съд, по движението на което е постановено обжалваното разпореждане № 3704 от 07.11.2016 г.). Не обуславят обратен извод и представените към частната жалба постановление за прекратяване на наказателно производство, образувано срещу молителя за подадена неистинска декларация за материалното му състояние, касаещо извършена от прокуратурата проверка в предходен момент, както и нотариален акт № 43 от 2014 г. за разпореждане на трето лице с имот, вписан по партидата на молителя в А.. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение