Решение № 82 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2213/2008 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 395 от 06.10.2008г. по гр.д. № 2213/2008г., постановено в производство по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 28.01.2008г. по гр.д. № 1657/2007г. на Видинския окръжен съд по касационна жалба на Н. А. Т., гр. С.. С молба от 13.10.2008г. Ж. И. А. е поискала да и бъдат присъдени направените от нея разноски в производството пред ВКС – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. В становище от 15.05.2009г. по чл.248, ал.2 ГПК Н. А. Т. оспорва искането като недопустимо и неоснователно с твърдение, че молбата е подадена след изтичане на срока в ГПК. Освен това не е имало касационно производство по смисъла на ГПК. Прави искане и за намаляване на разноските, тъй като адвокатското възнаграждение не е в рамките на определения от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира по молбата следното: Спазен е преклузивният срок чл.248, ал.1 ГПК - определението по чл.288 ГПК е постановено на 06.10.2008г., а молбата е подадена на 13.10.2008г. Тя изхожда от легитимирана страна в процеса и е процесуално допустима. Молбата е основателна. В писмено възражение по чл.287, ал.1 ГПК, депозирано от ответницата по касация Ж. И. А. е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Приложен е и договор за правна защита и съдействие № 0* от 07.05.2008г. От него е видно, че тя е заплатила на а. Т адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева във връзка с изготвяне на отговор на касационната жалба. Неоснователно е становището на ответната страна, че не се дължат разноски поради това, че делото не е разгледано от ВКС. Касационната жалба е разгледана в изрично предвиденото производство по чл.288 ГПК по селекция на жалбите и е налице произнасяне на ВКС по допускане на касационното обжалване. С това делото е приключило в касационната инстанция и с този акт съдът дължи произнасяне по разноските –арг. чл.81 ГПК. Ето защо направените от страните в това производство разноски по изготвяне на писмения отговор по чл.287, ал.1 ГПК следва да се присъждат на общо основание с оглед изхода на делото. Цената на иска, определена по реда на чл.57 ГПК /отм./ възлиза на 121 700 лева. При това положение заплатеното от молителката и ответница по касация Ж. А. адвокатско възнаграждение е под минималното такова, определено по чл.7, ал.2, т.4 вр. чл.9 от Наредба № 1/2004г., на която се позовава касаторът и ответник по настоящата молба Н. Т., а искането за намаляването му е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.