Определение № 3216 от 12.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2166/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение №241/10.07.2025г. по ч.т.д.№353/25г. Пловдивски апелативен съд е потвърдил определение №97/01.04.2025г. по т.д.№32/25г. на Окръжен съд Хасково, с което производството по делото е прекратено по описа на съда и делото изпратено по подсъдност на Районен съд Свиленград. Срещу това определение на апелативния съд е подадена частна касационна жалба от ищците по делото Р. И. С., П. Д. С. и Г. Д. С., в която се навеждат оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Частните касатори считат,че неправилно съставът на апелативния съд е приложил общото правило на чл.104 т.4 ГПК, несъобразявайки се със специалната норма на чл.365 т.3 ГПК. Наред с това считат,че цената на иска, определяща родовата му подсъдност, следва да бъде определена според пълния му размер, който е 210 000 лв. Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на Хасковски окръжен съд като родово компетентен. В представеното писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частните касатори твърдят,че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по обуславящ начин по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1. Кой съд следва да разглежда споровете с правно основание чл.365 т.3 ГПК?; 2. Налице ли е хипотезата на приложение на специална пред обща норма на чл.365 т.3 ГПСК спрямо чл.103 вр. чл.104 ГПК?; 3. Законосъобразно ли е разглеждането на искове по чл.365 т.3 ГПК от районните съдилища при наличие на изрично законово изискване окръжният съд да разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество или в друго юридическо лице – търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в Търговския регистър?; 4. При предявени частични искове при обща цена на иска над 25 000 лв. следва ли да се определя подсъдността на исковете спрямо предявената частична претенция спрямо правилата на чл.103 и чл.104 ГПК? В изложението се поддържа наличието на предпоставки за приложимост и на самостоятелното основание за допускане по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като се твърди очевидна неправилност на определението на въззивния съд, обосновавана с довод за „особена тежест“ на пороците на обжалваното определение. Ответникът по частната касационна жалба „А. – братя С. и с-ие“ООД не е взел становище по нея. Частната касационна жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съобразно императивната разпоредба на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела,чиито решения не подлежат на касационен контрол,а според чл.280 ал.3 т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, какъвто е характерът и на настоящото дело, с оглед основанието на претендираните вземания по чл.125 ал.3 ТЗ, качеството на ответника по спора - търговец и предвид изричната разпоредба на чл.365 т.3 ГПК. В настоящия случай са предявени три субективно съединени частични осъдителни иска по чл.125 ал.3 ТЗ, всеки от които с цена 7000 лв., т. е. под установения в закона праг за достъп до касационен контрол. Ето защо, подадената от Р. И. С., П. Д. С. и Г. Д. С. съвместна частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение